Шоколадовото човече

Приказка: Шоколадовото човече

(Аудио приказка)

Имало едно време едно момченце, което много обичало шоколад. Майка му и баща му го обичали много и му угаждали непрекъснато. Обаче…настанали тежки дни.

Трудно се прехранвали, а момчето непрекъснато искало шоколад. Плачело, тръшкало се и бедните хорица не знаели вече какво да правят.

– Шоколад! Искам шоколад! – крещяло детето.

– Нямаме… – казала майката.

– Искам шоколад! Ще умра без шоколад! – плачело синчето и се тръшкало.

Родителите му се притеснявали да не му стане нещо и майката решила да потърси от някъде да купи шоколад. Взела последните пари от къщи и тръгнала.
Обиколила магазините, пазара, но навсякъде й кимали съжалително с глава.

– Нямаме шоколад!

Тръгнала жената към големия град. Надявала се поне там да намери шоколад за сина си. Трябвало да мине през гората. Вървяла тя по пътеката разплакана, вървяла и си мислела какво ли ще стане, ако не намери шоколад. Така улисана не забелязала странният старец, който се явил на среща й. Той бил белобрад, леко приведен, с качулка на главата.

– Добър ден! Защо сте толкова тъжна? – попитал странника.

Тя му разказала каква беда я е сполетяла. Старецът се усмихнал, бръкнал в торбата си и извадил един голям шоколад.

– Ето ти този шоколад, но синът ти трябва да яде от него по малко, в противен случай ще се превърне в шоколадово човече – предупредил я той.

– Нека да ви платя! – казала жената.

– Няма нужда. Всеки си плаща за всичко! – отговорил човекът и си тръгнал.

Майката се прибрала в къщи, отчупила малко от шоколада и го дала на сина си.

– Искам още! – викнал той – Още! Още! – тропал с крак.

– Недей, сине! Остави за утре! Няма от къде да ти взема още! – умолявала го майката.

– Още! Още! – крещяло детето.

– Не може! Почакай до вечерта, ако си добър, ще ти дам още едно парченце! – и майката скрила останалия щоколад в пазвата си.

Уморена от пътя и изтощена от крясъците на сина си, легнала да си почине. Лакомото дете я изчакало да заспи и откраднало шоколада. Излязло навън и го излапало на часа. Точно в този момент се превърнало в шоколадово човече.

Не можело да повярва. Хукнало да бяга. Но децата от улицата го видели и го подгонили.

– Шоколадово човече! Шоколадово човече! Хайде да го хванем и да си хапнем!


> Измисляте или пишете приказки? Споделете ги с всички нас!

Шоколадовото човече побягнало уплашено. Бягало, бягало и стигнало гората, където майка му срещнала странника.

Децата не посмяли да влязат в гората. Човечето уморено седнало под едно дърво да си почине. Смрачавало се. То не знаело какво да прави. Къде да отиде.

– Я, шоколадово човече! Защо си тъжно? – попитало малко сиво зайче и заподскачало покрай човечето.

– Защо ли? – отвърнало момчето и разказало на зайчето, как е станало шоколадово човече, как децата са го гонили, за да го изядат и че не знаело какво да прави.

– Тази вечер ще останеш в моята хралупа, а утре ще те заведа на едно място.

Детето се съгласило и отишло със зайчето в неговата хралупа, за да пренощуват. На сутринта Тропчо, така се казвало зайчето, донесло горски плодове, събудило човечето и казало:

– Сега хапни тази плодове и да вървим, че ни чака дълъг път, но трябва да вървим по-бързо и под сенките, защото може да се разтопиш от слънчевите лъчи!

Момчето хапнало набързо плодовете и тръгнали. Вървели покрай реката, под сенките на големите дървета. Спирали съвсем за малко да починат и продължавали.

– По-бързо, че слънцето напича! – подканвало го зайчето.
Шоколадовото човече бързало колкото може. И ето, че пред тях се показали кулите на красив замък.

– Отиваме в замъка на принцеса Бони – казал Тропчо – Викат й така, защото много обича бонбони. Има нужда от приятел, много е самотна и тъжна. Ти ще си идеалният приятел за нея!

Вървели още малко. Хората ги гледали и се усмихвали, но никой не ги закачал.

Стигнали двореца. Пред големите порти пазели стражи.

– Кои сте вие и къде отивате?

– Отиваме при принцеса Бони! – отвърнало зайчето – Водя ѝ едно шоколадово човече за приятел.

Пуснали ги да влязат. Дворецът бил прекрасен. Минали през огромен двор с много цветя и пред тях се отворили големите порти на двореца. Зайчето и шоколадовото човече се намерили в просторна зала. От двете страни на пътеката стояли придворните дами, млади и красиви момичета. В средата на залата имало трон, на който седяло прелестно създание. Момичето погледнало към шоколадовото човече и го поканило да се приближи. Човечето плахо пристъпило напред. Поклонило се и смаяно загледало принцесата. Момчето не можело да свали погледа си от нея.

– Какво е станало с теб, момче? – попитала принцесата.


> Обичате книги? Открийте нови български автори и заглавия!

Шоколадовото човече не можело и дума да каже…

– Не можеш да ми кажеш, но аз знам какво ти се е случило! – и принцесата разказала как преди време е била лошо и разглезено момиче, което също като него обичала много шоколад. И как тормозела родителите си, царят и царицата, като непрекъснато крещяла, плачела и се тръшкала за шоколад. Как всички се отдръпнали от нея и как един странник я предупредил, че ако изяде изведнъж последният шоколад, ще се превърне в шоколадова кукла.

Разказала Бони как се е превърнала в шоколадова кукла, като е откраднала шоколада от майка си и как дълго време е страдала и плакала, докато един ден отишла при родителите си и им поискала прошка за отвратителното си държание, извинила се за това, че е откраднала шоколада, покаяла се и обещала пред целия дворец, че ще стане добра и мила с всички и станало чудо, в този миг си възвърнала предишния облик. Станала си пак нормално, но добро момиче. Шоколадовото човече слушало в захлас.

– Ако можех и аз да направя същото – разплакало се то – Толкова съжалявам!

– Можеш! – отвърнала принцесата – И тогава ще станеш мой приятел. Трябва искрено да се покаеш за поведението си и да се извиниш на родителите си за своята постъпка.

Тяхната прошка ще те освободи от магията! Бърви, а аз ще те чакам!

Шоколадовото човече и Тропчо се върнали в къщата на момчето. Там заварили разтревожените му родители.

Шоколадовото човече прегърнало майка си и ѝ се извинило, че откраднало и излапало всичкия шоколад.

Прегърнало и баща си и се извинило за лошото си държание към тях и обещало, че няма да постъпва повече така. Поискало прошка и изведнъж се превърнало в предишното момче, но вече било по-разумно и по-добро.

Прегърнало и зайчето Тропчо и му благодарило за помощта. Всички много се зарадвали.

– Благодаря ти приятел! Винаги ще помня как ми се притече на помощ и ме заведе при принцеса Бони! – и момчето разказало за своята нова приятелка.

Те често се срещали и весело си играели в гората със зайчето Тропчо и неговите приятели. Така и принцеса Бони престанала да бъде тъжна.

Някои казват, че след време двамата се оженили и разказвали тази приказка на своите деца, но аз не съм била там.

Споделете новите български приказки!

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on skype
Share on whatsapp
Share on email

Получавайте нови приказки по имейл

Изпратете ни своя приказка

Пишете приказки

Имате ли дарбата да измисляте приказки, когато детето ви иска да разкажете нещо различно? Искате ли да ги споделите с други?

Самоиздател

Обичате да четете книги?

Открийте заглавия от нови автори и купете книга директно от тях, през онлайн книжарницата с кауза на Самоиздател.

„Ще засадим по едно дърво за всяка закупена книга!“

садим по едно дързо за всяка закупена книга

Оставете отзив за тази приказка:

Остави своя отзив за приказката тук:

Go to Top