Живееше в града едно малко момиченце, което се казваше Тифани. То беше толкова малко, че когато обличаше роклите на майка си, те се надипляха по пода, а когато обуваше златистите ѝ сандали с каишки, в тях оставаше толкова много място, че можеше крачето на още една Тифани да се събере вътре.

Днес Тифани стана рано. Облече своята жълта рокля на цветя и изяде набързо
цялата купичка със закуска, която майка ѝ беше приготвила.
Този ден тя беше много щастлива! Щеше отново да види най-добрата си приятелка Дора.

Дора беше заминала с родителите си на курорт. Оттогава мина сякаш цяла вечност! Тифани и Дора си играеха заедно всеки ден. Без Дора на Тифани й беше скучно и не ѝ се правеха тунели в пясъка, без Дора на Тифани не й се приспиваха бебета и дори не й се играеше на учителки!

Днес двете приятелки отново щяха да бъдат заедно.

Телефонът иззвъня и майка ѝ вдигна слушалката. След няколко минути тя се обърна към момиченцето:

– Тифани, съжалявам – каза майка й – днес няма да може да си играеш с Дора.
Коремчето я боли и тя има висока температура.

– Но, мамо, знаеш ли откога чакам Дора да се върне… – проплака момиченцето.

– Много съжалявам, Тифани – прегърна я нежно майка й – Когато Дора оздравее, отново ще бъдете заедно на детската площадка.


> Измисляте или пишете приказки? Споделете ги с всички нас!

Тифани се натъжи. Беше прекарала толкова дни без приятелката си и сега Дора много й липсваше.

Осени я идея! Обикновено когато човек е болен, приятелите му носят плодове,
за да оздравее по-бързо! Разбира се!

– Хайде да занесем плодове на Дора! – възкликна Тифани – Така тя ще оздравее по-бързо! Хайде, мамо, моля те!

– Чудесна идея, Тифани – похвали я майка й – Да отидем до пазара.
Тифани обичаше да ходи на пазара. Там винаги имаше много хора, а масите на търговците бяха отрупани с всевъзможни плодове – круши, сливи, смокини, грозде и портокали! Ала Тифани най-много обичаше ябълки! Сочни ябълки, които носеха сладост и витамини на момиченцето.

„От кои ли плодове се оздравява най-бързо? И колко от тях трябва да изяде човек, за да оздравее? – мислеше си Тифани. – Мама със сигурност знае това.”
Спряха се пред една маса. Ябълките тук се сториха на Тифани най-червени и апетитни.

-Здравей, Тифани! – поздрави я продавачката – Виждам, че днес си излязла с майка си на пазар.

– Здравей, Карлота! – поздрави на свой ред Тифани – Моята най-добра приятелка Дора е болна. С мама ще й занесем плодове, за да оздравее по-бързо.

– В такъв случай предай на своята приятелка моите пожелания за бързо оздравяване – и Карлота подаде на момиченцето една от червените ябълки, които лежаха на тезгяха.

Тифани засия! Тя си мислеше, че колкото повече хора помагаха за оздравяването на някого, толкова по-бързо той ще се почувства добре.

– Благодаря ти, Карлота! – Тифани постави ябълката при другите плодове в торбата на майка си.

Двете се спряха пред още една-две маси с пресни плодове и зеленчуци и се запътиха към дома на Дора.

Когато пристигнаха, Тифани веднага изтича в стаята на приятелката си.


> Обичате книги? Открийте нови български автори и заглавия!

Дора лежеше със студен компрес на челото.

– Дора, не се тревожи – успокои я Тифани – С мама донесохме плодове и една червена ябълка специално от Карлота, която също ти пожелава бързо да оздравееш.

– Благодаря, Тифани! Обичам плодове, но повече се радвам да видя теб – оживи се Дора.

Двете момичета се прегърнаха.

Дора заразказва своите перипетии и забавни преживявания, които ѝ се бяха случили, докато беше с родителите си на курорт. Двете с Тифани много се смяха, когато Дора си спомни как без да иска изсипа фунийката шоколадов сладолед върху роклята на една лелка, която разхождаше кучето си. Лелката си помисли, че кучето е изцапало роклята и започна да му се кара. След това се разбра, че нещото върху роклята й е сладолед. В крайна сметка лелката и кучето се сприятелиха с Дора и родителите й.

После Тифани предложи да играят на излет. Събраха всички необходими за един излет предмети – чашките за чай, едно огледалце, две ластичета, няколко фибички, най-новата плюшена играчка на Дора – Катеричко и няколко кубчета, които щяха да им послужат за преминаване през река, ако срещнеха такава по пътя си.

Направиха си импровизирана палатка от одеялото на Дора. И когато по време на излета заваля, те взеха скицник и моливи и се мушнаха в палатката да рисуват.

Така неусетно изминаха няколко часа. Когато дойде време Тифани да се прибира у дома, от температурата на Дора нямаше и следа. Дора дори не беше усетила кога коремчето бе спряло да я боли!

„Толкова е хубаво да имаш най-добра приятелка – помисли си Дора. – Дори играта на излет с нея може да те накара да оздравееш по-бързо.”