Мечо отива на луната

Мечо - Детски приказки - Виктория Петрова

(Аудио приказка)

2-4 години

Имало едно време един Мечо. Той много обичал луната. По цял ден зяпал в небето и се чудел от къде ще се покаже. Вечер пък, като засветела с пълна сила, Мечо сядал на някой пън и не свалял очи от нея. Другите животни му се подигравали:

  • Мечо, стига си я зяпал тая луна, ще ти влезе някоя пчела в устата!

Накои даже го мъмрели:

  • Мечо, вземи свърши нещо, кое време стана. Лятото почти свърши, а още не си си набрал боровинки. Какво ще правиш цяла есен, докато заспиш зимен сън?

Мечо не щял и да чуе и все си мислел – как да отиде на луната. Мислил, мислил, мислил и най-сетне един ден измислил, че ще се качи на най-високото дърво и от там ще опита да я стигне.

Търсил Мечо най-високото дърво ден, два, три. Най-накрая го намерил. Качил се полека лека на върха и о, изненада! Луната била все така далече както и като си стоял на пъна в тревата. “Хмм…” помислил си Мечо. “Ще трябва по-нависоко да се кача. Тръгнал да търси най-високата планина. Търсил ден, два, три и най-накрая я намерил. Започнал да се изкачва нагоре, нагоре, нагоре. След ден, два, три, пет, десет най-накрая стигнал на върха. Седнал да си почине и о, каква изненада! Луната си била все така далече както и, когато я гледал от равнината. 

  • Еххх, чудна работа – казал си Мечо – качих се накрай света, за да стигна до луната, а тя все така си е далече в небесата. Какво сега да измисля не знам.

Едно охлювче го дочуло и решило да му даде акъл. 


> Измисляте или пишете приказки? Споделете ги с всички нас!

  • Здрасти Мечо, за да стигнеш до луната трябва да можеш да летиш!
  • Да летя ли? Ами, че да! Мъдро казваш Охльо. Ама аз не мога да летя. Ще трябва някой да ми помогне. 

В това време, над тях прелетял един орел. Като го видял Мечо почнал да подскача и да вика:

  • Ей Орльо, спри се малко, Орльо, спри!

Кацнал Орела до него и го запитал:

  • Здрасти Мечо, защо така си се развикал? Мога ли да ти помогна с нещо?
  • Здрасти Орльо, можеш ли да ме отведеш до луната?
  • Хахаха, до луната ли? Че аз не мога толкова високо да летя. По-добре попитай някой самолет, те летят много по-високо от мен – казал орелът и отлетял.
  • Има право Орльо, ще почакам да мине някой самолет. – казал си Мечо е седнал на един пън. Чакал ден, два, три. Най-сетне над него прелетял самолет. Като го видял Мечо пак заподскачал и почнал да ръкомаха и да вика. Самолета го видял и решил да спре хем да си почине, хем да побъбри с мечо.
  • Здрасти Мечо, защо така си се развикал? Мога ли да ти помогна с нещо?
  • Здрасти Самолетко, можеш ли да ме откараш до луната?
  • Ехх до луната, до луната. И на мен ми се иска да отида до нея, но аз мога да летя само до облаците. А луната, ехх луната. Тя е твърде високо дори и за мен. За да отидеш до луната трябва да летиш с ракета.
  • С ракета ли? Че аз никога не съм виждал ракета и дори не знам какво е това.


> Обичате книги? Открийте нови български автори и заглавия!

Самолета свил рамене и отлетял. Мечо увесил нос, натъжил се. После се примирил, че никога няма да отиде до луната и решил да се прибира в неговата си гора. Тръгнал надолу по пътеката, вървял, вървял, вървял и на един завой замалко да се блъсне в едно момче. Момчето вместо да се уплаши го поздравило с усмивка.

  • Здравей Мечо, аз съм Добчо. Ти накъде така? Защо така си увесил нос?
  • Здравей Добчо. Качих се на тая планина, за да стигна до луната, но после разбрах, че тя си е все така далече и, че за да отида там трябва да летя и то с ракета. А аз дори не знам какво е ракета, никога не съм виждал такава. Примирих се, че няма да я бъде тая работа и сега се прибирам към вкъщи.
  • Ха, виж ти каква съдба! – казал Добчо – аз също искам да отида до луната и мога сам да си построя ракета. Искаш ли да ми помогнеш после ще отидем заедно до луната?
  • Ама разбира се, че искам!

Тръгнали Мечо и Добчо към работилницата на момчето. Извадили всички инструменти – отвертки, ключове, клещи, чукчета. Чукали, тракали, завивали, залепяли, отвъртали, чукали, тракали. Колко време минало никой не разбрал, но най-накрая си построили ракета. Качили се двамата вътре и отлетяли към луната. Първо задминали върховете на дърветата, после върховете на планините, после облаците, сетне стигнали до звездите и малко след това кацнали и на луната. А там тъмно, студено, голо. Нищо няма.

  • Ха, че това ли е луната – зачудил се Мечо – че то тук няма нищо, даже боровинки няма. Какво ще правим тука? Аз съм гладен.
  • Прав си Мечо, да се връщаме обратно. 

Качили се пак на ракетата и отлетяли към земята. А като пристигнали Мечо си отишъл в гората и се хванал да си набере боровинки, че да има какво да си хапва през есента, докато стане време за зимния му сън.

Споделете новите български приказки!

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on skype
Share on whatsapp
Share on email

Получавайте нови приказки по имейл

Изпратете ни своя приказка

Пишете приказки

Имате ли дарбата да измисляте приказки, когато детето ви иска да разкажете нещо различно? Искате ли да ги споделите с други?

Самоиздател

Обичате да четете книги?

Открийте заглавия от нови автори и купете книга директно от тях, през онлайн книжарницата с кауза на Самоиздател.

„Ще засадим по едно дърво за всяка закупена книга!“

садим по едно дързо за всяка закупена книга

Оставете отзив за тази приказка:

Остави своя отзив за приказката тук:

Go to Top