Приказка за алчността

4 – 12 години

Имало едно време и до ден днешен един много  беден народ, който живеел в едно от малкото зелени кътчета съществуващи по техните земи в далечна Африка. Те обичали, уважавали и почитали Гората и нейните вековни обитатели. 

Дълги години народа на местността Колонгонго живеел в хармония и разбирателство с майката Гора и всички живи същества, които живеели там и участвали в поддържането на тази сложна и перфектна екосистема. Система сътворена от нямото разбирателство, взаимни компромиси и уважение помежду обитателите ѝ. 

Народът на Колонгонго поддържал дълбока сърдечна връзка с Гората и се бил зарекъл да я пази дори с цената на живота си. Специална група хора от народа била внимателно подбирана, за да пази и следи за реда в гората. Тези хора се наричали Пазителите. 

Един ден Пазителите открили простреляното тяло на царя на горилите. Горилите били местен, горскo-животински народ, който можел да общува най-лесно с хората. Малко по-късно пазителите открили цялото царско семейство убито от незнайни извършители. Народът на Колонгонго бил дълбоко опечален от случилото се. Дълго време те скърбяли за загубата на тези важни фигури в горскoто общество. Пoгребали ги с почести и се зарекли да намерят виновника за стореното, за да му отдадат заслуженото. 

Бурни времена настанали за народа на Колонгонго. Хората се сочели с пръст един друг и не вярвали на никой. Кой би направил такова ужасно нещо? Пуснали се слухове, че предводителят на Пазителите на гората УУ̀нембеза е извършил немислимото престъпление. Обвинили го, че и друг път е убивал горили и дори, че ги е ял. Народът на Колонгонго осъдил предводителя на Пазителите и го пратил в изгнание и мъчения за дълги години. 

Един ден той се завърнал и обявил на всички, че има доказателства кой е истинският убиец и нарушител на горския ред. Това била Ѝмали!

––

Преди време, в царството на Колонгонго се родило дете с неимоверното желание да забогатее. Казвало се Ѝмали. То било родено в много бедно семейство. Почти всички в Колонгонго били бедни, много малко били тия които имали какво да сложат редовно на масата си, а още по-малко били тези, които да си позволяват да задоволяват всяко свое желание. 

Ѝмали искала да бъде като тези последните. Тя знаела, че извън земите на Колонгонго има друг свят, в който народите не гладуват и не се ограничават. В този свят, децата имали собствени стаи, храна, чисти дрехи, играчки, лакомства, забавления. Всички били принцове и принцеси. Ѝмали не разбирала защо децата в Колонгонго нямат това и се ядосвала. Другите деца не я разбирали. Докато те си играели с грейнали от радост лица и полудели от жисненост очи, Ѝмали стояла седнала в прахта и гневно крояла планове как един ден ще избяга от калните улици на Колонгонго и как тя и нейните деца ще живеят като хората от приказния свят.


> Измисляте или пишете приказки? Споделете ги с всички нас!

За да постигне целта си, умната Ѝмали разбрала, че е необходимо да има пари. Парите изпълнявали всички желания на хората в приказния свят. Те били като магическата пръчица на феите в приказките – преобразували всичко, до което се докоснат. 

Ѝмали, дълги години, кроила планове как да се добере до тези бленувани хартийки, които държали ключа към щастието на свитото ѝ сърце. 

Един ден на Ѝмали ѝ дошла гениална идея! Хората в Колонгонго ставали все повече и повече и имали нужда от все повече и повече въглища, които да горят , за да могат да готвят. Народите от приказния свят използвали други източници на енергия – електричество. В целия свят въглищата били ограничени количества и освен това силно замърсявали въздуха, за това и все по-малко хора ги използвали. Приказните народи произвеждали електричеството си от водни, слънчеви, вятърни или атомни електроцентрали и постоянно търсели най-добрия и най-чистия начин. Всичко това било изключително скъпо за хората в Колонгонго. Никой там не можел да си пoзволи да построи електроцентрала, дори всички хора на Колонгонго да обединят ресурсите и парите си пак не било достатъчно, за да имат електричество. За това, те чисто и просто горяли въглища в печките си, за да готвят. Но ето, че въглищата не стигали вече. 

Ѝмали била изключително умна и начетена девойка, знаела, че при определена температурна обработка, дърветата от Гората биха се преобразували в ниско-калорични въглища, които след това Ѝмали би могла да продава на другите хора в Колонгонго, за да задоволяват домакинскте си нужди. Може би дори един ден би могла да продава въглищата и на други народи, защо не по целия свят! Тогава, най-накрая, Ѝмали щяла да има така бленуваните пари, щяла да миже да си купи всичко и да бъде щастлива! 

Ѝмали не можела да осъществи всичко това сама. Намерила други, които също искали да бъдат като хората от приказния свят. Някои от съучастниците ѝ били сред редиците на пазителите на Гората. Зедно се обединили и задействали плана. В продължение на дълги години Ѝмали и съмишлениците ѝ тайно секли и изгаряли вековните дървета на Гората, опустошавайки цели местности, без дори да помислят да засадят нови дръвчета на мястото на убитите. Те изгаряли изсечените дървета, превръщали ги във въглища и след това ги продавали на хората от Колонгонго. Някои от хората не знаели, че въглищата идват от Гората, други били вече толкова нещастни от мизерията си, че не ги интересувало от къде идват въглищата, искали само и само да имат с какво да си сготвят.


> Обичате книги? Открийте нови български автори и заглавия!

Царят на горилите първи разбрал за безчестната постъпка на Ѝмали и дружинката ѝ. Той се опитал да я вразуми всячески, но без резултат. Накрая се принудил да я заплаши, че ще я издаде на народа на Колонгонго ако не престане веднага да осакатява Гората! Ѝмали се изплашила, че ще загуби вече процъфтяващия си бизнес и се ядосала не на шега. В деня, в който царя на Горилите тръгнал към площада, за да я изобличи, двама от най-приближените съмишленици на Ѝмали, го пресрещнали и убили в засада. След това издирили семейството му и убили и тях. 

УУ̀нембеза в продължение на години събирал доказателства за вината на Ѝмали. Дори убедил един от съучастниците ѝ да си признае за стореното. След като той си признал, други знаещи за ситуацията събрали смелост и също разказали всичко, на което са ставали свидетели. Ѝмали се борела със зъби и нокти да запази източника си на пари, въпреки че все още не била разбрала какво е щастие. Мислела, че все още не е събрала достатъчно и трябва да трупа още и още богатства, за да се почувства щастлива. Дори стигнала до там, да заплаши живота на УУ̀нембеза и на всички, които ѝ се противопоставят. 

Една нощ, Ѝмали сънувала страшен сън – всички същества живеещи в Гората изведнъж проговорили с човешки гласове умолявайки я да спре да ги убива. “Гората е жива! Гората е жива! Всички сме Гората! Всички сме Гората!” повтаряли животинките едно през друго от най-микроскопичните до най-големите. “Ние сме част от световната екосистема!”, Ние всички сме едно!” Ѝмали се събудила обляна в пот и с треперещи ръце. 

Решила да поправи стореното, извикала всички свои съмишленици и им разказала за съня си. Казала им, че е време да обединят усилията си за всеобща кауза за доброто на народа на Колонгонго и за Планетата. Мигновено спряли изсичането на гората и започнали да садят дръвчета по оголените места. Всички пари събрани от продажбата на въглища Ѝмали инвестирала в осигуряване на чисто електричество за народа на Колонгонго. Свързала се с други пазители на Гората по целия свят и заедно построили достатъчно слънчеви и вятърни централи, които поне малко улеснили ежедневието на хорицата в Колонгонго и най-вече, които спряли изсичането и унищожаването на Гората. 

Най-сетне, Ѝмали за първи път почувствала някакво странно чувство. Щастието бавно си прокрадвало път към изтръпналото ѝ сърце и стопляло душата ѝ. 

“Виж ти!” учудено възкликнало момичето. “Щастието било да помагаш на другите и да правиш добро, а не да трупаш пари само за себе си!”

Споделете новите български приказки!

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on skype
Share on whatsapp
Share on email

Получавайте нови приказки по имейл

Изпратете ни своя приказка

Пишете приказки

Имате ли дарбата да измисляте приказки, когато детето ви иска да разкажете нещо различно? Искате ли да ги споделите с други?

Самоиздател

Обичате да четете книги?

Открийте заглавия от нови автори и купете книга директно от тях, през онлайн книжарницата с кауза на Самоиздател.

„Ще засадим по едно дърво за всяка закупена книга!“

садим по едно дързо за всяка закупена книга

Оставете отзив за тази приказка:

Един отзив

  1. […] също може да откриете интересни символи в имената. В приказка за алчността, например, името на главната героиня “Имали” […]

Остави своя отзив за приказката тук:

Go to Top