1 Март
Баба Марта
Много отдавна хората нямали часовници и телефони, за да проверят какво време ги чака. Те гледали небето и усещали вятъра. Март бил най-непредсказуемият месец. Един ден слънцето греело силно, а на следващия падал сняг. За да си обяснят това, хората си представили март като жена и я нарекли Баба Марта.
В народните поверия тя била сестра на месеците януари и февруари, които наричали Голям и Малък Сечко. Те носели студа. Марта идвала след тях, за да отвори вратата на пролетта.
В миналото, най-възрастната жена в семейството (бабата) се е почитала като пазителка на дома, на огнището и на традициите. Тя знаела кога да се сее, кога да се прибира реколтата, как да се лекува с билки и как да се пази здравето. Да наречеш март „Баба Марта“ означавало да му дадеш образ на мъдра и силна жена, която решава кога ще се стопли и кога още ще ни изпита със студ.
В старите български приказки Баба Марта е малко сърдита, малко весела, съвсем като времето през март. Един ден се смее и грее слънце, на следващия ден изпраща вятър и облаци. Хората вярвали, че ако я посрещнат с усмивка и с красиви червено-бели конци, тя ще донесе повече топлина и здраве.
Така се появила мартеницата. Усукани бял и червен конец. Бялото напомня за чистото начало и за снега, който си тръгва. Червеното носи силата на живота и топлината на кръвта в нас. Двата цвята заедно казват: „Нека бъдем здрави и силни през цялата година.“
С времето мартеницата получила и лица. Появили се Пижо и Пенда. В народните разкази те понякога са младо влюбено семейство, което символизира обич и хармония. В други истории са брат и сестра, които винаги се подкрепят. Пижо е в бяло и напомня за светлината и чистото начало. Пенда е в червено и носи топлината и живота. Двамата стоят един до друг, защото показват, че когато сме заедно, сме по-силни.
Според народните легенди традицията с червения и белия конец е още по древна по-българските земи и води началото си още преди създаването на България по днешните ни земи.
—
Една от легендите може да прочетете тук.
—
Днес, на първи март си подаряваме мартеници и си казваме „Честита Баба Марта“. Носим ги, докато видим щъркел или цъфнало дърво. Тогава ги връзваме на клонче и си пожелаваме здраве.
Преди мартениците се правели от истинска вълна и естествени материали. Днес понякога са направени от пластмаса и синтетични конци. Когато такива мартеници останат по дърветата, те не изчезват. Те се разпадат на много малки частици, наречени микропластмаса. Учени вече са открили микропластмаса във въздуха, във водата и дори в човешката плацента, което означава, че тези частици могат да достигнат и до бебетата.
Традициите са красиви, когато ги пазим с грижа. Когато избираме мартеници от естествена вълна и природни материали, ние продължаваме старата история по добър начин.
Мисии за добрини за малки и големи
- Нека за този празник да изберам мартеници от вълна, с дървени елементи вместо пластмасови. Да изберем опаковки от картон или биоразградим материал като целуфана.
- Ако ни подарят мартеница с пластмасови или метални елементи – нека да ги свалим преди да я оставим навън в природта върху някое дърво.
—–
Малко, но от сърце – допълнителни занимавки за малки и големи!
8 Март
Международен ден на жената и на мама
Преди много, много години светът не бил еднакъв за жените и за мъжете.
На много момичета не се разрешавало да ходят на училище.
От векове се мислело, че жената трябва да бъде само домакиня. Да готви, да чисти, да пере и да се грижи за децата.
С времето редът се променил малко и жените също започнали да ходят на работа извън дома.
Но…
Те не можели да станат лекари, инженери, управници или учени. Смятало се, че тези професии са само за мъже.
А ако една жена работела на същото място като мъж и вършела същата работа, често получавала по-малко пари за труда си. Хората вярвали, че мъжът е по-важен работник.
Жените също така не можели и да казват какво мислят по важни въпроси свързани с общността и мястото, където живеят и работят. Нямали право на глас, а можели единствено да се съгласяват с решенията на мъжете.
През 1910 година една смела жена на име Клара Цеткин решила, че това трябва да се промени. Тя предложила да има специален ден, който да напомня, че жените искат равни възможности. Искат да учат. Искат да работят всякакви професии. Искат, когато вършат същата работа като мъжете, да получават същите пари. Искат мнението им да има значение.
Така започва движението за равнопоставеност и постепенно 8 март става ден, който напомня за тази мечта и за дългия път извървян от тогава до днес.
Днес жените могат да учат и да работят каквото поискат. Те са лекари, пилоти, учени, войници, учители, строители, управници. Работят наравно с мъжете.
И въпреки това, на някои места жените все още получават по-малко пари за същата работа.
И въпреки това, старото вярване от миналото, че само жената е домакиня понякога още живее в домовете. В някои семейства когато мама се прибере изморена от работа, понякога се очаква тя сама да сготви, да почисти, да изпере, да помогне с уроците и да се погрижи за нуждите на децата.
8 март ни помага да си спомним всичко това.
Когато подарим цвете на мама, ние казваме:
Виждам колко много правиш.
Благодаря ти за труда.
Благодаря ти за грижата.
На 8- март си припомняме, че когато двама възрастни работят навън, е честно и грижите у дома да се споделят.
8 март е ден на уважение. Ден, в който си спомняме, че всяка жена има сила, стойност и право на справедливост – навън и вкъщи.
Мисия за добрини за малки и големи:
Направи картичка и я подари на непозната жена на улицата или на касиерката в магазина, на учителка, съседка или случйна жена в автобуса.
Малко, но от сърце – допълнителни занимавки за малки и големи!
18 Март
Международен ден на рециклирането
На 18 март отбелязваме Деня на рециклирането. Първо е важно да разберем какво означава рециклиране. Рециклиране означава да разделяме отпадъците, за да могат да се използват отново. Когато сложим пластмасата, хартията и метала в правилните контейнери, от тях могат да се направят нови предмети. Когато предадем батериите в специални кутии, опасните вещества в тях няма да попаднат в земята.
Ако всичко хвърлим в една кофа, то отива на сметище. Сметището е огромно място, където боклукът се изсипва и се заравя.
Когато вали дъжд, водата минава през купчините боклук. Тя поема вредните вещества и може да стигне до подпочвените води. Подпочвените води са водата под земята. От тях идват извори и реки. Реките стигат до морето. Така замърсяването може да пътува далеч.
Когато отпадъците в сметището започнат да се разлагат, се отделят газове, включително метан, който не е полезен за въздуха, който дишаме.
На пластмасата изхвърлена на сметището са и необходими стотици години, докато се разгради. Пробемът е, че по врме на този процес тя се раздробява на много малки частици, наречени микропластмаса. Тези частици пътуват заедно с водата в подпочвените води и вече са открити в морската вода, в рибите, в солта. Открити са и в човешката плацента и в кърмата. Това означава, че пластмасата вече е стигнала до човешкото тяло.
Батериите съдържат вещества, които могат да бъдат опасни. Ако попаднат на сметище и се разпаднат, тези вещества могат да замърсят почвата и водата. Затова батериите трябва да се събират отделно в специални кутии.
Рециклирането означава да не позволим на отпадъците да станат част от тази планина от боклук. Пластмасата, хартията и металът се изхвърлят разделно в специални контейнери. Батериите се оставят в специални кутии в магазини и училища.
Рециклирането не е само да изхвърлим нещата в правилния контейнер. То започва и у дома. Кутия от сладолед може да стане кутия за лего или малки играчки. Кашон може да стане замък или гараж. Пластмасова бутилка може да стане саксия. Капачките могат да се превърнат в картини или игри. Това се нарича повторна употреба и забавя пътя на отпадъка от вкъщи до сметището.
Всяка година на 18 март света отбелязва значимостта на рециклирането и нуждата от него. Всяка година празника се отбеязва с различна тема. През 2026 година темата е да не гледаме на отпадъка като на нещо безполезно, а като на възможност. Възможност да го използваме отново. Възможност да не позволим на пластмасата да стигне до морето. Възможност да пазим земята, водата и въздуха. Дори малките деца могат да бъдат част от тази грижа, когато знаят какво означава да рециклират и защо го правят. 
Мисии за добрини за малки и големи:
Да изхвърляме разделно пластмасата
Да събираме батериите и да ги изхвърляме в предназначените места.
Да събираме пластмасови капачки и да ги пускаме в контейнерите на „Капачки за бъдеще“.
Да използваме повторно кутии и кашони у дома.
Малко, но от сърце – допълнителни занимавки за малки и големи!
21 Март
Международен ден на горите
На 21 март отбелязваме Деня на горите. Това е ден, в който си припомняме колко са важни дърветата за нас и за цялата Земя. Този ден се отбелязва по света от 2013 година, за да ни напомня да пазим горите.
Дърветата работят всеки ден. Когато слънцето ги огрее, листата им поемат въглероден диоксид от въздуха и отделят кислород.
Въглеродът е малка частица, която е част от въздуха около нас. Когато въглеродът се свърже с кислород, се получава газ, наречен въглероден диоксид. Този газ излиза от устата ни, когато дишаме. Той се образува и когато горим гориво, когато работят коли и фабрики.
Когато има твърде много въглероден диоксид във въздуха, той задържа топлината на слънцето. Това прави Земята по-топла. Затова е важно част от този въглерод да бъде „прибран“.
Точно това правят дърветата. Когато слънцето ги огрее, листата им поемат въглеродния диоксид от въздуха. Те използват слънчевата светлина, за да го превърнат в храна за себе си, а като резултат отделят кислород – изключително важен елемнт във въздуха, който ние дишаме. Част от въглерода остава заключен в ствола, клоните и корените на дървото. Така дърветата помагат въздухът да остане по-чист и планетата да не се затопля твърде бързо.
Дърветата имат способност и да охлаждат местата около себе си. Те правят сянка и изпаряват вода през листата си. Затова парк с дървета може да бъде с няколко градуса по-хладен от място с бетон и асфалт.
Също така корените им държат почвата стабилна, пазят я от отмиване и помагат на водата да попива в земята. Част от тази вода после се връща във въздуха и става дъжд. Така горите участват в кръговрата на водата.
Горите дават храна, плодове, ядки, мед и лечебни растения. Дават дървесина и материали като каучук. Много лекарства са създадени благодарение на растения от горите. В тях живеят милиони животни и растения.
Някои дървета са свързани под земята чрез мрежа от гъбни нишки. Чрез нея те могат да си изпращат сигнали и хранителни вещества. Това показва, че гората работи като общност.
Дъждовните гори са особено важни за цялата планета. Те покриват сравнително малка част от Земята, но в тях живее повече от половината от всички видове растения и животни. Те съхраняват огромни количества въглерод и помагат да се поддържа балансът на климата. Те влияят върху дъждовете не само там, където растат, а и далеч извън своите граници. Когато големи части от дъждовната гора бъдат унищожени, това не е проблем само за мястото, където растат. Това влияе на въздуха, на климата и на водата по целия свят.
Една от основните причините дъждовните гори да се изсичат е производството на палмово масло. Палмовото масло се използва в почти всички пакетирани храни, сладкиши и козметика. За да се засадят маслени палми, големи площи дъждовна гора се премахват. Когато това се случи, животните губят своя дом, а огромни количества въглерод се освобождават във въздуха.
Всяка година по света изчезват милиони хектари гори. Това означава по-малко дървета, по-малко домове за животни и по-малко защита за климата. Денят на горите ни напомня, че когато пазим горите, пазим въздуха, водата и живота на Земята.
Мисии за добрини за малки и големи:
– Засадете дръвче пред блока или на друго подходящо пространство. Грижете се за него и го гледайте как расте.
– Преди да си купите нещо от магазина прочетете етикита – избирайте продукти без палмово масло
Малко, но от сърце – допълнителни занимавки за малки и големи!
22 Март
Международен ден на водата
На 22 март отбелязваме Световния ден на водата. Този ден съществува от 1993 година, за да ни напомня колко е важна водата за всички хора по света. Всяка година отбелязваме празника с различна тема.
Макар за нас тук водата да е даденост (винаги е там, когато пуснеш чешмата вкъщи), то за много други хора по света чистата питейна вода се намира на километри разстояние от дома.
Именно за това темата за 2026 година е свързана специално с жените и момичетата. Тя ни напомня, че на много места по света именно жените и момичетата имат основната задача да носят вода за семействата си. Понякога те вървят много дълго, за да стигнат до кладенец или река. Това означава, че губят време за учене и игра. Когато водата не е чиста или не е близо, това влияе най-силно на тях. Затова темата ни казва, че достъпът до чиста вода трябва да бъде еднакъв и справедлив за всички.
Водата е живот. Ние я пием. С нея се къпем. С нея се готви храната ни. Растенията растат благодарение на водата. Животните пият вода. Реките и езерата са дом на риби и други същества.
Сега нека помислим за България.
Когато някой хвърли боклук в дерето или в реката, този боклук не остава там. Водата го понася надолу по течението си. Малката река влиза в по-голяма. А по-голямата стига до Черно море. Така отпадъците от един град в западна България могат да замърсят морето.
Когато в почвата попаднат вредни вещества, те могат да стигнат до подпочвените води. Подпочвените води са водата под земята. От тях идват кладенци и извори. Ако те се замърсят, замърсява се и водата, която хората пият.
В някои части на страната през лятото реките стават по-малки или дори пресъхват. Това се случва, защото времето става по-сухо и по-горещо. Използваме много вода. Понякога горите намаляват, а дърветата помагат водата да остане в почвата и да се връща като дъжд.
Когато няма достатъчно вода, страдат растенията, животните и хората.
Световният ден на водата ни напомня, че водата не е безкрайна. Тя трябва да се пази. Да не хвърляме боклуци в реките. Да затваряме чешмата, когато мием зъбите си. Да разбираме, че на много места по света децата и майките трябва да се борят за всяка капка.
Водата свързва всички ни. И когато я пазим, пазим живота.
Мисии за добрини за малки и големи:
– Ако живееш в град близо до река – отдели един следобед да събереш боклуци по брега
Малко, но от сърце – допълнителни занимавки за малки и големи!
27 Март
Международен ден на театъра
На 27 март празнуваме Световния ден на театъра.
Този ден е създаден през 1961 година от Международния театрален институт, който работи заедно с ЮНЕСКО. ЮНЕСКО е голяма световна организация, която помага да се пазят културата, науката и изкуството по света. Те решили, че театърът е толкова важен, че заслужава свой специален ден.
Този ден напомня на държавите, на училищата и на всички общности, че изкуството е важно и необходимо. Той насърчава хората да подкрепят творчеството и показва как театърът помага за мир и за по-добро разбирателство между хората.
Театърът е място, където актьори разказват истории на сцена.
Когато гледаме пиеса, ние виждаме различни герои. Един може да е ядосан. Друг може да е уплашен. Трети може да е самотен. Когато ги гледаме, започваме да разбираме как се чувстват. Ако видим на сцената дете, което се кара с приятел и после разбира, че и другият е бил тъжен, ние също започваме да мислим по различен начин. Разбираме, че зад караницата има чувства.
Театърът е като огледало. В него виждаме своите собствени преживявания. Ако някога си се чувствал изключен или неразбран, може да видиш герой на сцената, който преживява същото. Така разбираш, че не си сам.
Театърът е и като силен глас. Представи си дете, което е ново в училище и никой не го забелязва. Ако тази история се изиграе на сцена, всички я виждат и чуват. Хората започват да разбират как се чувства това дете. Когато разбираме другия, е по-лесно да бъдем добри.
Понякога времената са трудни. Това може да означава, че хората се страхуват, че има много караници или че се случват промени. Театърът показва, че дори когато има проблем, хората могат да говорят, да слушат и да намерят решение.
Световният ден на театъра ни напомня, че историите могат да ни научат да се разбираме.
Мисия за добрини за малки и големи:
Подкрепи театралното изкуство – подари билет за театър на приятел и отидете заедно.
Малко, но от сърце – допълнителни занимавки за малки и големи!
