Когато чуем думата „море“, често си представяме пясък, слънце, вълни и летни игри. Морето обаче е много повече от място за почивка. То е дом на безброй живи същества, път за корабите, работно място за моряци и рибари и важна част от природата на нашата страна.

На 24 септември 2026 г. отбелязваме Световния ден на морето. Празникът се чества в последния четвъртък на септември и ни напомня колко важно е корабоплаването да бъде безопасно, моряците да бъдат защитени, а моретата да се пазят от замърсяване. Темата през 2026 г. е свързана с превръщането на правилата в истински действия – защото морето не се опазва само с обещания, а с това, което хората правят всеки ден.

За нас, българите, този ден е чудесен повод да опознаем по-добре нашето Черно море.

Шест държави споделят едно море

Черно море не принадлежи само на България. По неговите брегове се намират шест държави:

България, Румъния, Украйна, Русия, Грузия и Турция.

Това означава, че всички тези държави споделят отговорността да го пазят. Отпадъкът или замърсената вода, попаднали в морето край една страна, могат да бъдат отнесени от теченията към бреговете на друга. Морските животни също не познават държавните граници – те плуват, търсят храна и отглеждат малките си в различни части на морето.

Черно море е свързано със Средиземно море чрез тесен воден път, който преминава през Босфора, Мраморно море и Дарданелите. Понеже тази връзка е тясна, Черно море е едно от най-изолираните морета в света и водите му се обменят много по-трудно с водите на Световния океан. Затова замърсяването, което попадне в него, може да остане дълго време.

Удивителната тайна на дълбокото Черно море

Черно море е различно от повечето морета. В горните му водни слоеве има кислород и именно там живеят почти всички познати морски животни. В голяма част от дълбоките води обаче няма достатъчно кислород и се съдържа сероводород – газ с неприятна миризма, който е опасен за повечето живи същества.

Около 87% от водния обем на Черно море е без кислород. Затова рибите, делфините, раците и другите морски животни обитават предимно горната, богата на кислород част. Това превръща Черно море в едно от най-необикновените морета на планетата.

В морето се вливат много големи реки, сред които Дунав, Днепър и Дон. Те носят прясна вода, но заедно с нея понякога пренасят отпадъци, торове, замърсители и пластмаса от места, намиращи се на стотици километри от брега. Така нещо, изхвърлено далеч от България, може един ден да достигне и до нашето крайбрежие.

Какви риби живеят в Черно море?

Черно море не е толкова богато на видове, колкото Средиземно море, но в него живеят множество интересни риби. Някои се движат на големи пасажи в откритата вода, други се крият между камъните, а трети прекарват живота си върху пясъчното или тинестото дъно.

Трицоната, наричана още черноморска цаца, е малка сребриста рибка, която живее на пасажи. Тя е важна храна за по-големите риби, делфините и морските птици.

Хамсията също се събира в огромни пасажи. Макар да е малка, тя има много важно място в хранителната верига на морето.

Сафридът е бърз плувец и хищник, който преследва по-дребни риби.

Калканът е плоска риба, която живее върху морското дъно. Цветът му помага да се слива с пясъка и да остава трудно забележим.

Меджидът обитава водите близо до дъното и служи за храна на калкана, черноморската акула и други хищници.

Барбунът има две мустачета под устата, с които претърсва пясъка и търси малки животни за храна.

Попчетата често се срещат около скали, пристанища и плитки крайбрежни води. Те са малки, но в Черно море има много различни видове.

В него живеят още зарган, кефал, лефер, паламуд, морски език, морска котка и черноморска акула. Черноморската акула, наричана още бодлива акула, е значително по-малка от огромните акули, които познаваме от филмите, и обикновено избягва хората.

Сред важните риби за българския черноморски риболов са трицоната, хамсията, сафридът, калканът, барбунът и меджидът. Учените предупреждават, че много рибни запаси са под силен натиск заради прекомерния риболов, а част от тях се възстановяват трудно.

В Черно море има и делфини

В нашето море постоянно живеят три вида китоподобни бозайници:

Обикновеният делфин има стройно тяло и често плува в открити води, следвайки пасажите от риба.

Афалата е делфинът, който най-често виждаме във филми и делфинариуми. Тя може да се срещне както край брега, така и навътре в морето.

Муткурът, наричан още морска свиня, е най-малкият от трите вида. Той има по-закръглена глава и по-къса муцуна и обикновено не прави толкова високи скокове над водата като другите делфини.

И трите вида са защитени. Те могат да загинат, когато случайно се заплетат в рибарски мрежи, бъдат ударени от плавателен съд, останат без достатъчно храна или погълнат отпадъци. Затова дивите делфини не бива да бъдат преследвани с лодки, докосвани или хранени.

Кои други животни можем да открием?

В Черно море живеят медузи, морски кончета, скариди, раци, рапани, охлюви, миди, стриди, морски анемонии и множество почти невидими планктонни създания.

Мидите не само служат за храна на други животни. Докато се хранят, те пропускат вода през телата си и я пречистват от част от малките частици. Мидените полета създават укрития за много дребни морски обитатели и са сред най-богатите на живот места върху морското дъно.

Рапанът, който често намираме по плажовете, не е стар жител на Черно море. Той е внесен от други морета и е чужд, инвазивен вид. Рапаните се хранят с миди и могат силно да намалят техния брой.

Друг чужд вид е гребенестата медуза мнемиопсис. Тя попада в Черно море чрез водата, пренасяна в корабите, и започва да се размножава бързо. Храни се с планктон, яйца и ларви на риби и в миналото е допринесла за сериозно намаляване на някои рибни запаси.

Има ли акули в Черно море?

Да! В Черно море има акули. Но не огромните бели акули, които познаваме от филмите.

Най-познатата е черноморската бодлива акула, наричана още катран. Обикновено е около метър дълга, има стройно тяло и две гръбни перки, пред които се намират остри бодли. Тя живее предимно по-навътре и близо до морското дъно и се храни с риби и други морски животни.

Катранът не преследва хора и не се смята за опасност за къпещите се. Много по-голяма опасност сме ние за него – акулите растат сравнително бавно, достигат късно възраст за размножаване и раждат малко малки. Затова, когато се ловят прекалено много, популацията им се възстановява трудно. Знаем, че бодливата акула някога е била широко разпространена в цялото Черно море, а днес състоянието ѝ изисква специално наблюдение и управление.

Къде е изчезналият черноморски тюлен?

Преди по българското крайбрежие е живял и тюленът монах. Той е едър морски бозайник, който може да излиза на сушата, за да почива и да отглежда малките си. Обичал е тихите скалисти брегове, усамотените плажове и морските пещери. Името му вероятно идва от гънките около врата и от навика му да живее на уединени места.

Днес тюленът монах е записан в българската Червена книга като изчезнал от територията на страната. Смята се, че и постоянната му черноморска популация е изчезнала към края на ХХ век.

Това не се е случило по една-единствена причина. В продължение на столетия тюлените били ловувани заради кожата, месото и мазнината им. По-късно някои били убивани, защото разкъсвали рибарски мрежи, за да достигнат уловените риби. Други загивали, заплетени в мрежите. Строителството и шумът по крайбрежието унищожили или обезпокоили много от местата, където тюлените почивали и раждали малките си. Замърсяването и намаляването на рибните запаси допълнително затруднили оцеляването им.

Понякога се появяват съобщения за животно, приличащо на тюлен монах, забелязано край българския бряг. Дори някой ден да бъде потвърден единичен посетител, това няма да означава, че видът вече се е завърнал. За истинско завръщане са нужни няколко животни, безопасни места за размножаване и нови поколения малки тюленчета.

Историята на тюлена монах ни показва колко лесно можем да загубим едно животно, което някога е било част от нашето море.

Какво заплашва Черно море днес?

Една от най-видимите заплахи са пластмасовите отпадъци. Торбички, чаши, бутилки, мокри кърпички, въжета и части от рибарски мрежи могат да бъдат погълнати от животните или да се увият около телата им. Пластмасата постепенно се разпада на миниатюрни частици, наречени микропластмаса, но не изчезва напълно.

Сериозен проблем са и замърсените води, които се вливат от градове, предприятия и земеделски земи. Торовете съдържат вещества, които подхранват прекомерния растеж на водорасли. Когато водораслите загинат и започнат да се разграждат, се изразходва голямо количество кислород и рибите и дънните животни могат да се задушат. Този процес се нарича еутрофикация и продължава да бъде важен проблем за Черно море.

Прекомерният и незаконният риболов намаляват броя на рибите, преди популациите им да успеят да се възстановят. Изгубените мрежи продължават да улавят животни дори когато вече никой не ги използва, а в действащите мрежи понякога случайно попадат делфини и муткури.

Застрояването на крайбрежието унищожава дюни, скали, влажни зони и тихи места за размножаване. По дюните растат специално приспособени растения, чиито корени задържат пясъка. Когато хората вървят, паркират или строят върху тях, тези крехки местообитания могат да изчезнат.

Сред другите заплахи са чуждите видове, затоплянето на водата, подводният шум, замърсяването от кораби, нефтените разливи и разрушаването на морското дъно. Военните действия около Черно море също носят опасности чрез взривове, потънали плавателни съдове, повредена инфраструктура, горива и плаващи мини.

Черно море зависи и от нас

Можем да пазим морето, като не оставяме отпадъци на плажа, използваме по-малко пластмаса, не късаме растенията от дюните и не изваждаме живи рачета, миди или морски кончета от водата. Когато открием животно на брега, е най-добре да го наблюдаваме от разстояние и да потърсим възрастен, вместо да го докосваме или връщаме насила във водата.

Черно море не е безкрайно и не може да поглъща всичко, което хората изхвърлят в него. То е общ дом, споделен от шест държави и от хиляди видове живи същества.

Когато пазим един плаж, една дюна, една река или дори улицата пред дома си, ние помагаме и на нашето Черно море.

Мисии за добрини

Остави плажа по-чист, отколкото го намери – ако сте край морето, събери с възрастен няколко безопасни отпадъка от пясъка и ги изхвърли на правилното място.

Спаси един отпадък от пътя му към морето – дори да си далеч от Черно море, вдигни хвърлена бутилка, торбичка или опаковка от улицата или парка. Дъждът може да отнесе боклуците към реките, а оттам и към морето.

Кажи „благодаря“ на човек, който се грижи за морето – направи малка картичка за спасител, моряк, рибар, служител в пристанище или човек, който почиства плажа.

Един ден без излишна пластмаса – вземи своя бутилка за вода, кутия за храна или платнена торбичка и опитай днес да откажеш поне един предмет за еднократна употреба.

Бъди приятел на морските животни – ако видиш раче, мида, морско конче или друго живо същество, наблюдавай го, без да го вадиш от дома му. Най-добрата добрина понякога е просто да оставим животното на спокойствие.