Живеели някога трима братя. Най-големият бил ковач, средният бил шивач, а най-малкият, Младен, си живеел живота без да върши нищо. Той бил красив, но наивен и самонадеян.

Един ден Младен казал на своите братя:

– Не мога да разбера как живеете така! Всеки ден се скъсвате от работа, а вечер се прибирате при вашите обикновени жени! Аз ще се оженя за истинска принцеса!

Братята му не се обидили, защото знаели, че той е с добро сърце и говори така, защото е млад и неопитен.  Напротив, те дори решили да му помогнат, защото видели , че наистина се гласи да изпълни думите си и се стяга за път.

Най-големият брат му подарил величествен меч – невероятно изкусна изработка, с красиви орнаменти, инкрустиран със скъпоценни камъни. Меч като за истински принц. Дал му го с думите:

– Този меч е вълшебен. Ако имаш нужда от мен, почукай три пъти с него по земята и аз ще дойда да ти помогна!

Средният брат му подарил прекрасни дрехи и невероятно наметало, цялото обшито със златна бродерия. И той заръчал на брат си:

– Ако имаш нужда от мен, само завърти копчето на наметалото и аз ще ти помогна!

Нагласен така с великолепните си подаръци и с голямото си самочувствие, Младен отишъл в двореца на принцесата, за да я иска за жена. Пред портите срещнал царския дървар и дъщеря му да карат дърва.

– Как мога да се срещна с принцесата?  – попитал ги той.

– Защо ти е? – попитала Елена, дъщерята на дърваря.

– Искам да се оженя за нея!

– Тя е с голямо самочувствие и още по-големи изисквания – засмяло се момичето. – Не е за тебе.

– Какво разбираш ти? – сопнал се обиден младежът. – Аз съм принц!

Елена не му отговорила. Показала му къде да намери принцесата и тихичко се засмяла на наивността му.


> Измисляте или пишете приказки? Споделете ги с всички нас!

Младен се представил на принцесата, а тя веднага преценила що за принц е добре облеченият младеж. Принцовете винаги си личат по говор, държание и обноски. И тя решила да се присмее и да  унизи самонадеяния момък,  заради наглостта му  да иска ръката ѝ.

– Ако за три дни изковеш същия меч като твоя, може и да стана твоя жена!

Заключила Младен в работилницата. Той почукал три пъти с меча си по земята и най-големият му брат се явил. Той веднага запретнал яките си ръце и почнал да размята големия си чук. Младен го гледал внимателно и му помагал. Все пак той трябвало да свърши това. Половината работа била свършена, когато спрели да починат.

Но принцесата имала една вълшебна мишка, която виждала всичко и докладвала на господарката си.  На другата сутрин, докато най-малкия брат спял, принцесата откраднала вълшебния меч на момчето.

Когато се събудил и видял, че мечът го няма, Младен много се притеснил. Нямало какво да се прави. Запретнал ръкави и започнал да се мъчи сам. Чукът бил много тежък, желязото – много горещо. Накрая успял да завърши  някак меча, започнат от брат му.

Когато на третия ден го показал на принцесата, тя прихнала да се смее:

– Това ли успя да скалъпиш, принце? – казала му тя с ирония.

Младен се засегнал от арогантното поведение на принцесата, но нищо не можело да промени плановете му да стане истински принц.

– Добре! Ще ти дам втори шанс! – казала тя. – Уший ми същото наметало като твоето отново за три дни!

Младен пак бил заключен в работилницата. Щом останал сам, той завъртял копчето на наметалото и пред него се явил средният му брат. Той тутакси започнал да крои и шие. Най-малкият брат гледал и му помагал. Спрели да починат и поспят.

На втория ден принцесата отново откраднала вълшебното наметало на момчето. Нямало какво да прави, Младен започнал да се мъчи  сам, колкото можел. Набол си ръцете с иглата, порязал се няколко пъти на ножиците. Накрая скалъпил някак започнатото от брат му наметало. Занесъл го на принцесата.  Но тя вече нямала желание да се шегува:

– Ти не си никакъв принц, а някакъв смешник! – изкрещяла злобно. – Как смееш да искаш ръката ми? Твоето място е при слугите! Отсега нататък ще бъдеш градинар в двореца и ще спиш в обора!

Трудно му било да се примири  с участта си, но не можел да си тръгне, без  подаръците от братята си. Младен не бил свикнал  да работи, но нямало как. Всеки ден плевял цветя, подрязвал храсти, окопавал алеи.  И работата почнала да му се струва ден след ден по-лесна, дори и приятна.

В края на една алея имало статуя на млад мъж, доста очукана и оронена от времето. Младен обичал да си почива до тази статуя и да ѝ говори, защото била единствения му близък другар в този дворец:

– И ти си като мен – нещастен и порутен, захвърлен тук, в края на алеята. Колко глупав съм бил да си мисля, че мога да бъда принц……

Един ден му дошла идея.

– Щом аз не мога да съм принц, защо да не направя тебе? – говорел той на статуята.

После я наметнал с направеното от него наметало и подпрял до ръката му меча. Много харесал творението си. Порадвал му се и отново отишъл да си върши работата.


> Обичате книги? Открийте нови български автори и заглавия!

Вечерта задухал силен вятър, наближавала буря. Младен се сетил за облечената статуя и отишъл да я види. Закопчал хубаво наметалото, да не го отвее вятъра. Силен повей съборил меча върху му и го наранил. Бистра кръв капнала на каменния човек. Младен стиснал здраво раната и отишъл в обора да се превърже с нещо. Уморен от болката и от тежкия работен ден, заспал дълбоко.

Той изобщо не усетил страшната буря, която се разразила през нощта.  Не разбрал, че когато по статуята капнала кръв, станала магия и тя оживяла. Превърнала се в човек от плът и кръв. Въпреки, че външно приличал на човек, той от вътре си останал камък . Каменно , безчувствено сърце. Каменна душа ,без емоции , без мечти. Младен не разбрал , че мълния паднала върху двореца и опожарила покоите на принцесата.  Никой не знаел от къде се появил тайнствен принц , който се хвърлил в горящата сграда и спасил принцесата. Но в този миг тя била обладана от невиждана страстна любов , към своя спасител.

На сутринта бурята била отминала, пожарът бил потушен, нямало и големи щети по двореца.

Както си вършел работата, Младен видял принцесата да се разхожда в градината под ръка с новата си голяма любов. Този принц бил  с наметалото и меча, скалъпени от неопитните му ръце. Но принцесата била заслепена от любов и за нея това били най-прекрасните одежди на света и най-великолепният принц.

Младен веднага познал каменния човек, но не го издал кой е. Издебнал го, когато бил сам. Казал му, че знае тайната му, но няма да я издаде. Поговорил си с него, като преди. Разбрал що за човек е , глупав, груб и нескопосан.Помолил го в името на старото им приятелство да му направи една-единствена  услуга. Поискал да намери в двореца неговите вълшебни наметало и меч и да му ги донесе. Дори един миг повече не искал да стои там.

Каменният човек намерил вещите и му ги донесъл. Но мишката видяла това и казала на господарката си. Още преди младежът да вземе вещите в ръцете си, принцесата се появила и се развикала:

– Как смееш да ме крадеш, проклетник такъв! Не те ли е срам да използваш моя принц за долните си дела? Веднага влизаш в затвора!

Хвърлили Младен в затвора. Той стоял сам и отчаян. През малко прозорче виждал хората  в двора на двореца. Нямало към кого да се обърне за помощ. Всеки си вършел работата и никой не се интересувал от нещастника в килията. Видял и новия принц, но в главата му нямало много мозък и не можел да му помогне. Замислил се, че точно такъв мъж ще и подхожда на злобната , егоистична принцеса.

Неочаквано чул познат глас. Елена карала дърва с баща си. Когато тя се доближила до малкото прозорче, Младен я извикал тихо. Тя веднага се досетил кой може да е. Успяла да си намери някаква работа близо до прозорчето и така успяла да го изслуша. Момъкът ѝ разказал цялата история – как са му взели наметалото и меча, за принца и всичко…

– За всичко е виновна вълшебната мишка на принцесата – казала Елена. – Имам план.

През нощта тя тайно се промъкнала в двореца и пуснала една котка в покоите на принцесата. Котката веднага хванала мишката и ѝ откъснала опашката.  Така вълшебната сила на животното била отнета и то станало съвсем обикновено, изплашено мишле. След като мишката вече не била заплаха, Елена много бързо намерила наметалото и меча, и  изчезнала. В своята къща тя повикала с вълшебството братята на Младен и скроили план как да го спасят.

На сутринта при принцесата пристигнал непознат търговец от далечни земи. Той ѝ предлагал невероятно красиви рокли, извезани със злато и рубини. Докато тя била запленена от чудната стока, Елена и ковачът  успели  да отключат вратата на килията, измъкнали момъка и бързо избягали.

Всички се завърнали в родната къща на братята.  Спасителката на безразсъдния брат, Елена, също останала при тях, защото след  тази постъпка , нямало как да се върне в двореца.

Горделивата принцеса не се ядосвала дълго. Нищо друго не я интересувало, освен любовта на живота ѝ. Нищо, че бил от камък с глава, в която се лутали съвсем малко мисли, и каменно сърце, в което никога няма да пламне любов . Тя заслужавала точно това .

Младен станал добър градинар и вършел работата си с желание и удоволствие. Оженил се за Елена и заживели щастливо. Открил, че не са важни богатствата и дворците. Всяка жена може да бъде принцеса, ако обича своя мъж и го кара да се чувства като принц.