(Аудио приказка)
2-4 години
Имало едно време един Мечо. Той много обичал луната. По цял ден зяпал в небето и се чудел от къде ще се покаже. Вечер пък, като засветела с пълна сила, Мечо сядал на някой пън и не свалял очи от нея. Другите животни му се подигравали:
- Мечо, стига си я зяпал тая луна, ще ти влезе някоя пчела в устата!
Накои даже го мъмрели:
- Мечо, вземи свърши нещо, кое време стана. Лятото почти свърши, а още не си си набрал боровинки. Какво ще правиш цяла есен, докато заспиш зимен сън?
Мечо не щял и да чуе и все си мислел – как да отиде на луната. Мислил, мислил, мислил и най-сетне един ден измислил, че ще се качи на най-високото дърво и от там ще опита да я стигне.
Търсил Мечо най-високото дърво ден, два, три. Най-накрая го намерил. Качил се полека лека на върха и о, изненада! Луната била все така далече както и като си стоял на пъна в тревата. “Хмм…” помислил си Мечо. “Ще трябва по-нависоко да се кача. Тръгнал да търси най-високата планина. Търсил ден, два, три и най-накрая я намерил. Започнал да се изкачва нагоре, нагоре, нагоре. След ден, два, три, пет, десет най-накрая стигнал на върха. Седнал да си почине и о, каква изненада! Луната си била все така далече както и, когато я гледал от равнината.
- Еххх, чудна работа – казал си Мечо – качих се накрай света, за да стигна до луната, а тя все така си е далече в небесата. Какво сега да измисля не знам.
Едно охлювче го дочуло и решило да му даде акъл.
> Измисляте или пишете приказки? Споделете ги с всички нас!
- Здрасти Мечо, за да стигнеш до луната трябва да можеш да летиш!
- Да летя ли? Ами, че да! Мъдро казваш Охльо. Ама аз не мога да летя. Ще трябва някой да ми помогне.
В това време, над тях прелетял един орел. Като го видял Мечо почнал да подскача и да вика:
- Ей Орльо, спри се малко, Орльо, спри!
Кацнал Орела до него и го запитал:
- Здрасти Мечо, защо така си се развикал? Мога ли да ти помогна с нещо?
- Здрасти Орльо, можеш ли да ме отведеш до луната?
- Хахаха, до луната ли? Че аз не мога толкова високо да летя. По-добре попитай някой самолет, те летят много по-високо от мен – казал орелът и отлетял.
- Има право Орльо, ще почакам да мине някой самолет. – казал си Мечо е седнал на един пън. Чакал ден, два, три. Най-сетне над него прелетял самолет. Като го видял Мечо пак заподскачал и почнал да ръкомаха и да вика. Самолета го видял и решил да спре хем да си почине, хем да побъбри с мечо.
- Здрасти Мечо, защо така си се развикал? Мога ли да ти помогна с нещо?
- Здрасти Самолетко, можеш ли да ме откараш до луната?
- Ехх до луната, до луната. И на мен ми се иска да отида до нея, но аз мога да летя само до облаците. А луната, ехх луната. Тя е твърде високо дори и за мен. За да отидеш до луната трябва да летиш с ракета.
- С ракета ли? Че аз никога не съм виждал ракета и дори не знам какво е това.
> Обичате книги? Открийте нови български автори и заглавия!
Самолета свил рамене и отлетял. Мечо увесил нос, натъжил се. После се примирил, че никога няма да отиде до луната и решил да се прибира в неговата си гора. Тръгнал надолу по пътеката, вървял, вървял, вървял и на един завой замалко да се блъсне в едно момче. Момчето вместо да се уплаши го поздравило с усмивка.
- Здравей Мечо, аз съм Добчо. Ти накъде така? Защо така си увесил нос?
- Здравей Добчо. Качих се на тая планина, за да стигна до луната, но после разбрах, че тя си е все така далече и, че за да отида там трябва да летя и то с ракета. А аз дори не знам какво е ракета, никога не съм виждал такава. Примирих се, че няма да я бъде тая работа и сега се прибирам към вкъщи.
- Ха, виж ти каква съдба! – казал Добчо – аз също искам да отида до луната и мога сам да си построя ракета. Искаш ли да ми помогнеш после ще отидем заедно до луната?
- Ама разбира се, че искам!
Тръгнали Мечо и Добчо към работилницата на момчето. Извадили всички инструменти – отвертки, ключове, клещи, чукчета. Чукали, тракали, завивали, залепяли, отвъртали, чукали, тракали. Колко време минало никой не разбрал, но най-накрая си построили ракета. Качили се двамата вътре и отлетяли към луната. Първо задминали върховете на дърветата, после върховете на планините, после облаците, сетне стигнали до звездите и малко след това кацнали и на луната. А там тъмно, студено, голо. Нищо няма.
- Ха, че това ли е луната – зачудил се Мечо – че то тук няма нищо, даже боровинки няма. Какво ще правим тука? Аз съм гладен.
- Прав си Мечо, да се връщаме обратно.
Качили се пак на ракетата и отлетяли към земята. А като пристигнали Мечо си отишъл в гората и се хванал да си набере боровинки, че да има какво да си хапва през есента, докато стане време за зимния му сън.
