Най-малкия брат

Най-малкия брат - детска приказка

Живеели някога трима братя. Най-големият бил ковач, средният бил шивач, а най-малкият, Младен, си живеел живота без да върши нищо. Той бил красив, но наивен и самонадеян.

Един ден Младен казал на своите братя:

– Не мога да разбера как живеете така! Всеки ден се скъсвате от работа, а вечер се прибирате при вашите обикновени жени! Аз ще се оженя за истинска принцеса!

Братята му не се обидили, защото знаели, че той е с добро сърце и говори така, защото е млад и неопитен.  Напротив, те дори решили да му помогнат, защото видели , че наистина се гласи да изпълни думите си и се стяга за път.

Най-големият брат му подарил величествен меч – невероятно изкусна изработка, с красиви орнаменти, инкрустиран със скъпоценни камъни. Меч като за истински принц. Дал му го с думите:

– Този меч е вълшебен. Ако имаш нужда от мен, почукай три пъти с него по земята и аз ще дойда да ти помогна!

Средният брат му подарил прекрасни дрехи и невероятно наметало, цялото обшито със златна бродерия. И той заръчал на брат си:

– Ако имаш нужда от мен, само завърти копчето на наметалото и аз ще ти помогна!

Нагласен така с великолепните си подаръци и с голямото си самочувствие, Младен отишъл в двореца на принцесата, за да я иска за жена. Пред портите срещнал царския дървар и дъщеря му да карат дърва.

– Как мога да се срещна с принцесата?  – попитал ги той.

– Защо ти е? – попитала Елена, дъщерята на дърваря.

– Искам да се оженя за нея!

– Тя е с голямо самочувствие и още по-големи изисквания – засмяло се момичето. – Не е за тебе.

– Какво разбираш ти? – сопнал се обиден младежът. – Аз съм принц!

Елена не му отговорила. Показала му къде да намери принцесата и тихичко се засмяла на наивността му.


> Измисляте или пишете приказки? Споделете ги с всички нас!

Младен се представил на принцесата, а тя веднага преценила що за принц е добре облеченият младеж. Принцовете винаги си личат по говор, държание и обноски. И тя решила да се присмее и да  унизи самонадеяния момък,  заради наглостта му  да иска ръката ѝ.

– Ако за три дни изковеш същия меч като твоя, може и да стана твоя жена!

Заключила Младен в работилницата. Той почукал три пъти с меча си по земята и най-големият му брат се явил. Той веднага запретнал яките си ръце и почнал да размята големия си чук. Младен го гледал внимателно и му помагал. Все пак той трябвало да свърши това. Половината работа била свършена, когато спрели да починат.

Но принцесата имала една вълшебна мишка, която виждала всичко и докладвала на господарката си.  На другата сутрин, докато най-малкия брат спял, принцесата откраднала вълшебния меч на момчето.

Когато се събудил и видял, че мечът го няма, Младен много се притеснил. Нямало какво да се прави. Запретнал ръкави и започнал да се мъчи сам. Чукът бил много тежък, желязото – много горещо. Накрая успял да завърши  някак меча, започнат от брат му.

Когато на третия ден го показал на принцесата, тя прихнала да се смее:

– Това ли успя да скалъпиш, принце? – казала му тя с ирония.

Младен се засегнал от арогантното поведение на принцесата, но нищо не можело да промени плановете му да стане истински принц.

– Добре! Ще ти дам втори шанс! – казала тя. – Уший ми същото наметало като твоето отново за три дни!

Младен пак бил заключен в работилницата. Щом останал сам, той завъртял копчето на наметалото и пред него се явил средният му брат. Той тутакси започнал да крои и шие. Най-малкият брат гледал и му помагал. Спрели да починат и поспят.

На втория ден принцесата отново откраднала вълшебното наметало на момчето. Нямало какво да прави, Младен започнал да се мъчи  сам, колкото можел. Набол си ръцете с иглата, порязал се няколко пъти на ножиците. Накрая скалъпил някак започнатото от брат му наметало. Занесъл го на принцесата.  Но тя вече нямала желание да се шегува:

– Ти не си никакъв принц, а някакъв смешник! – изкрещяла злобно. – Как смееш да искаш ръката ми? Твоето място е при слугите! Отсега нататък ще бъдеш градинар в двореца и ще спиш в обора!

Трудно му било да се примири  с участта си, но не можел да си тръгне, без  подаръците от братята си. Младен не бил свикнал  да работи, но нямало как. Всеки ден плевял цветя, подрязвал храсти, окопавал алеи.  И работата почнала да му се струва ден след ден по-лесна, дори и приятна.

В края на една алея имало статуя на млад мъж, доста очукана и оронена от времето. Младен обичал да си почива до тази статуя и да ѝ говори, защото била единствения му близък другар в този дворец:

– И ти си като мен – нещастен и порутен, захвърлен тук, в края на алеята. Колко глупав съм бил да си мисля, че мога да бъда принц……

Един ден му дошла идея.

– Щом аз не мога да съм принц, защо да не направя тебе? – говорел той на статуята.

После я наметнал с направеното от него наметало и подпрял до ръката му меча. Много харесал творението си. Порадвал му се и отново отишъл да си върши работата.


> Обичате книги? Открийте нови български автори и заглавия!

Вечерта задухал силен вятър, наближавала буря. Младен се сетил за облечената статуя и отишъл да я види. Закопчал хубаво наметалото, да не го отвее вятъра. Силен повей съборил меча върху му и го наранил. Бистра кръв капнала на каменния човек. Младен стиснал здраво раната и отишъл в обора да се превърже с нещо. Уморен от болката и от тежкия работен ден, заспал дълбоко.

Той изобщо не усетил страшната буря, която се разразила през нощта.  Не разбрал, че когато по статуята капнала кръв, станала магия и тя оживяла. Превърнала се в човек от плът и кръв. Въпреки, че външно приличал на човек, той от вътре си останал камък . Каменно , безчувствено сърце. Каменна душа ,без емоции , без мечти. Младен не разбрал , че мълния паднала върху двореца и опожарила покоите на принцесата.  Никой не знаел от къде се появил тайнствен принц , който се хвърлил в горящата сграда и спасил принцесата. Но в този миг тя била обладана от невиждана страстна любов , към своя спасител.

На сутринта бурята била отминала, пожарът бил потушен, нямало и големи щети по двореца.

Както си вършел работата, Младен видял принцесата да се разхожда в градината под ръка с новата си голяма любов. Този принц бил  с наметалото и меча, скалъпени от неопитните му ръце. Но принцесата била заслепена от любов и за нея това били най-прекрасните одежди на света и най-великолепният принц.

Младен веднага познал каменния човек, но не го издал кой е. Издебнал го, когато бил сам. Казал му, че знае тайната му, но няма да я издаде. Поговорил си с него, като преди. Разбрал що за човек е , глупав, груб и нескопосан.Помолил го в името на старото им приятелство да му направи една-единствена  услуга. Поискал да намери в двореца неговите вълшебни наметало и меч и да му ги донесе. Дори един миг повече не искал да стои там.

Каменният човек намерил вещите и му ги донесъл. Но мишката видяла това и казала на господарката си. Още преди младежът да вземе вещите в ръцете си, принцесата се появила и се развикала:

– Как смееш да ме крадеш, проклетник такъв! Не те ли е срам да използваш моя принц за долните си дела? Веднага влизаш в затвора!

Хвърлили Младен в затвора. Той стоял сам и отчаян. През малко прозорче виждал хората  в двора на двореца. Нямало към кого да се обърне за помощ. Всеки си вършел работата и никой не се интересувал от нещастника в килията. Видял и новия принц, но в главата му нямало много мозък и не можел да му помогне. Замислил се, че точно такъв мъж ще и подхожда на злобната , егоистична принцеса.

Неочаквано чул познат глас. Елена карала дърва с баща си. Когато тя се доближила до малкото прозорче, Младен я извикал тихо. Тя веднага се досетил кой може да е. Успяла да си намери някаква работа близо до прозорчето и така успяла да го изслуша. Момъкът ѝ разказал цялата история – как са му взели наметалото и меча, за принца и всичко…

– За всичко е виновна вълшебната мишка на принцесата – казала Елена. – Имам план.

През нощта тя тайно се промъкнала в двореца и пуснала една котка в покоите на принцесата. Котката веднага хванала мишката и ѝ откъснала опашката.  Така вълшебната сила на животното била отнета и то станало съвсем обикновено, изплашено мишле. След като мишката вече не била заплаха, Елена много бързо намерила наметалото и меча, и  изчезнала. В своята къща тя повикала с вълшебството братята на Младен и скроили план как да го спасят.

На сутринта при принцесата пристигнал непознат търговец от далечни земи. Той ѝ предлагал невероятно красиви рокли, извезани със злато и рубини. Докато тя била запленена от чудната стока, Елена и ковачът  успели  да отключат вратата на килията, измъкнали момъка и бързо избягали.

Всички се завърнали в родната къща на братята.  Спасителката на безразсъдния брат, Елена, също останала при тях, защото след  тази постъпка , нямало как да се върне в двореца.

Горделивата принцеса не се ядосвала дълго. Нищо друго не я интересувало, освен любовта на живота ѝ. Нищо, че бил от камък с глава, в която се лутали съвсем малко мисли, и каменно сърце, в което никога няма да пламне любов . Тя заслужавала точно това .

Младен станал добър градинар и вършел работата си с желание и удоволствие. Оженил се за Елена и заживели щастливо. Открил, че не са важни богатствата и дворците. Всяка жена може да бъде принцеса, ако обича своя мъж и го кара да се чувства като принц.

Споделете новите български приказки!

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on skype
Share on whatsapp
Share on email

Получавайте нови приказки по имейл

Изпратете ни своя приказка

Пишете приказки

Имате ли дарбата да измисляте приказки, когато детето ви иска да разкажете нещо различно? Искате ли да ги споделите с други?

Самоиздател

Обичате да четете книги?

Открийте заглавия от нови автори и купете книга директно от тях, през онлайн книжарницата с кауза на Самоиздател.

„Ще засадим по едно дърво за всяка закупена книга!“

садим по едно дързо за всяка закупена книга

Оставете отзив за тази приказка:

Остави своя отзив за приказката тук:

Go to Top