Мечо обича жълти крушки и пресен мед

Мечо - Детски приказки - Виктория Петрова

(Аудио приказка)

Имало едно време един Мечо. Той много обичал да си похапва жълти крушки и пресен мед. И тази сутрин, както всяка сутрин, Мечо си измил зъбките, нахлюпил си шапката, нарамил си торбичката и тръгнал да се скита из гората за жълти крушки и пресен мед.

Вървял, вървял, вървял и по едно време стигнал до едно голямо крушово дърво. Цялото било отрупано с жълти, сочни, вкусни круши. Но всички били много на високо, а клоните много тънки. Мечо не можел нито да стигне крушите, нито да се качи по клоните. Седнал под дървото и почнал да си мисли – как да си откъсне поне една крушка.

През това време, от някъде се появила една катеричка.

  • “Здрасти Мечо, защо така си се умислил?”
  • “Здрасти Рунтавелке! Много ми се хапват жълти крушки, но са много на високо, клоните са много тънки и не мога нито да ги стигна, нито да се кача. Точо седнах да се чудя как да си откъсна поне една!
  • “Не му мисли повече меченце!” – казала катеричката и хукнала нагоре по дървото. Скок-подскок, от клон на клон, стигнала до върха на дървото и откъснала най-жълтата и най-сочната круша. Занесла я на Мечо, а той докато я хапвал и се облизвал, катеричката се качила още няколко пъти и му напълнила торбичката с жълти крушки.
  • “Много ти благодаря Рунтавелке! Голяма добрина ми стори. Как да ти се отплатя?”
  • “Ехх, какво пък толкова съм направила? Просто предай нататък!” – и като казала това, катеричката си врътнала опашката и скок-подскок изчезнала навътре в гората.

Мечо се усмихнал, нарамил торбата с жълтите крушки и продължил по пътя си да търси пресен мед. Нещеш ли пред него на пътя, върху едно пънче, видял да седи и да плаче зайче.

  • “Здрасти Зайко, защо така си се натъжил?”
  • “Охх остави се братленце-меченце! Безразсъдни деца от село ми намериха хралупата, извлякоха всичките ми моркови, хвърлиха ги в един дълбок трап и ги затрупаха с камъни! Какво ще правя цяла дълга зима сега не знам!” – изхлипал зайко.
  • “Не се тревожи повече Зайчо. Аз ще ти помогна. Заведи ме до този трап.”

Успокоила се душичката на Зайко, обърсал си сълзите и сополите и завел Мечо до трапа. Мечо почнал да вади камък подир камък, камък подир камък. Най-сетне стигнал до морковите, извадил ги и ги пренесъл до хралупата на Зайко. Оставил ги вътре и казал с усмивка:


> Измисляте или пишете приказки? Споделете ги с всички нас!

  • “Ето Зайко, другия път по-добре да ги скриеш!”
  • “Ехх, много ти благодаря Мечо! Голяма добрина ми стори, как да ти се отплатя?”
  • “Какво пък толкова съм направил? Просто предай нататък.”

Тъкмо щял да тръгва Мечо и се сетил:

  • “Ааа, и Зайко, ако случайно знаеш някъде да има пчелен кошер, моля те упъти ме, че много ми се хапва пресен мед.”
  • “Знам, знам. През две поточета от тука на ляво, после покрай голямата ела на дясно, сетне само на право през гората и като стигнеш голямата поляна точно по средата ще видиш едно огромно дърво. По цялото дърво тече мед, а на върха, под най-дебелия клон, виси най-големия кошер, който някога се виждал. Но Мечо, знаеш, първо питай пчелите дали ще ти дадат мед. Иначе ще се разсърдят, хубаво ще те нажилят и целия ще се подуеш!”
  • “Знам, знам Зайко, благодаря ти. Тръгвам. До скоро!”

Тръгнал Мечо. През две поточета наляво, после покрай голямата ела на дясно, сетне само направо през гората и стигнал до голямата поляна. А по средата ѝогромно дърво. По цялото дърво тече мед, а на върха, под най-дебелия клон, виси най-големия кошер, който Мечо някога бил виждал.

  • ”Ехаа”- удивил се Мечо.

Пчелите влизали, излизали, вършели си работата и никой не обръщал внимание на Мечо.

  • “Хмм, как да ги попитам дали ще ми дадат мед…” – точно се зачудил Мечо и чул някаква врява откъм гората. Обърнал се и що да види! Две момчета викали, смеели се, гонели се с пръчки в ръка и приближавали право към дървото. Мечо се скрил в един храст, да ги изчака да отминат, че да не ги изплаши. Момчетата обаче се спрели точно под дървото и продължили да викат и да си играят. По някое време едното погледнало нагоре:


> Обичате книги? Открийте нови български автори и заглавия!

  • “Ехааа, братленце! Виж какъв огромен кошер. Хайде да го вземем. На цялото село ще продадем мед, ще забогатеем!”
  • “Ехааа!” – погледнало нагоре и другото момче – “Как не сме го видяли до сега! Но, не може току така да го вземем. Пчелите ще се разсърдят, хубаво ще ни нажилят и целите ще се подуем. Трябва първо да запалим огън, хубаво да ги опушим и като изпопадат всичките една по една тогава да се качим и да вземем меда.”
  • “Ех, че си умен братле. Така да направим!”

Речено сторено. Почнали момчетата да търкат камъчета в тревата и да се мъчат огън да запалят. Мечо като ги чул какви ги кроят целия почервенял. Излязъл като фурия от храста и изревал колкото глас има:

  • “Марш от тука калпазани с калпазани! Бързо да се махате, че като ви погна ей сегинка!”

Момчетата толкова се уплашили, че крачолите им затреперали. Хукнали през глава да бягат към село и не се спряли, докато не се хванали за полите на майките си.

Пчелите разбрали какво е станало и се наредили всички една до друга до Мечо да му благодарят.

  • “Благодаря ти Мечо”. “Благодаря”.  “Благодаря”.  “Благодаря”. “Мечо благодаря”…..Чак, когато се изредили всички се появила и пчелата майка. Застанала най-отпред до Мечо и казала:
  • “Хей, пчелички-сестрички, Мечо само с вашите думи няма да се засити. Наточете му пресен мед, отчупете му от восъчната пита и чак тогава го отпращайте да си ходи по живо по здраво.”

Пчеличките не чакали повече да им се казва. Веднага се заели за работа. Наточили пресен мед. Отчупили от восъчната пита и изпратили Мечо по живо по здраво.

Мечо се прибрал вкъщи. Измил си зъбките. Облякъл си пижамката.Легнал си в легълцето и заспал. Доволен, че днес е сторил цели две добрини и, че има жълти крушки и пресен мед за цели два дни напред.

Споделете новите български приказки!

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on skype
Share on whatsapp
Share on email

Получавайте нови приказки по имейл

Изпратете ни своя приказка

Пишете приказки

Имате ли дарбата да измисляте приказки, когато детето ви иска да разкажете нещо различно? Искате ли да ги споделите с други?

Самоиздател

Обичате да четете книги?

Открийте заглавия от нови автори и купете книга директно от тях, през онлайн книжарницата с кауза на Самоиздател.

„Ще засадим по едно дърво за всяка закупена книга!“

садим по едно дързо за всяка закупена книга

Оставете отзив за тази приказка:

Един отзив

  1. […] Мечо обича жълти крушки и пресен медАвтор: Виктория Петрова […]

Остави своя отзив за приказката тук:

Go to Top