Голямото приключение на малкото бурканче

Голямото приключение на малкото бурканче - детска приказка

Един ден малката Таня си играеше в парка. Изведнъж огладня страшно много. Коремчето и започна да стърже като развалена цигулка. Още беше рано за обяд, затова мама ѝ купи едно бурканче с детско пюренце, да за утоли временно глада си и да играе спокойно.

Таня изяде вкусното пюренце и се залиса отново във весели игри, а мама продължи сладките приказки със своята приятелка.

Когато си тръгнаха от парка, никой не забеляза как бурканчето се търкулна под един храст. Паркът постепенно опустя. Всички се прибраха по домовете си.


> Измисляте или пишете приказки? Споделете ги с всички нас!

Едно малко врабче си търсеше трошички, оставени от немирните детски ръчички. Изведнъж то съзря малкото бурканче под храста. „Ах, каква хубава къщичка!” – си помисли. – „Толкова е здрава, ще ме пази от злодеи през нощта.” То се скри вътре и се приготви да спи.

Но изведнъж дочу страшен глас:

– Мяуууу, какво правиш там, врабченце? Веднага излизай от там!

Врабчето си помисли: „Що за къща е това, щом всеки те вижда?” и излезе бързо навън.

– Вземи го, изобщо не ми е притрябвало! Никаква къщичка не става от него! Как мога да се скрия в нея, като всеки ме вижда?

– Колко си глупаво! Това не е къщичка. Това е капан за мишки. Хвана ли мишката вътре, няма никакъв шанс да избяга!

Котаракът взе бурканчето и тръгна на лов. Видя една мишка, която също като врабчето обираше трошички от земята. Промъкна се тихо до нея и хоп! Захлупи я с бурканчето!

Да, но беда! Мишката е хваната, но котаракът не може да се добере до нея. Той обикаляше около бурканчето и се чудеше как да мушне вътре лапата си и да я сграбчи. Накрая котакът надигна лекичко единия край на бурканчето, но мишката беше по-бърза. Тя се мушна през отвора , бързо избяга и се скри.

Котаракът ядосан търкулна бурканчето до един голям бор. „Нищо не става от този боклук!” – каза си той и си тръгна по пътя.

Високо от клоните на този бор катеричката гледаше приключенията на котарака. Толкова се смя, че тупна от дървото на земята. „Глупава котка.- помисли си тя – Та това е чудесна лампа. Ще събера вътре светулки и ще ми светят през цялата нощ”.

И така, катеричката си събра светулки и ги сложи в бурканчето. Обаче то нямаше капачка. Затова катеричката го затвори с едно листо от големия чинар. „Хубава лампа се получи”, радваше се тя и се гордееше с изобретението си.


> Обичате книги? Открийте нови български автори и заглавия!

Но духна вятър, отвя листото и светулките излетяха от бурканчето. Катеричката се ядоса. „Наистина, за нищо не ставаш!” – помисли си тя. Занесе бурканчето близо до алеята, да не и е пред очите.

На другата сутрин една баба разхождаше внучето си в парка и събираха различни семенца от дърветата.

– Бабо, бабо, виж – каква хубава саксийка! – викна въодушевено детето, щом видя бурканчето. – Тук ще си посея семчиците и ще изникне голямо дърво!

Бабата се съгласи с детето. Занесоха го вкъщи и го напълниха с пръст. После сложиха семчиците вътре и ги поляха с вода. Оставиха бурканчето на прозореца и зачакаха.

Минаха много дни, но нищо не се подаваше от пръстта. Един ден бабата изсипа пръстта в двора, а бурканчето изхвърли в контейнера за събиране на стъклени отпадъци.

От там бурканчето беше занесено в завода за детски пюрета. Беше измито и дезинфекцирано. После го наредиха, заедно с други негови братчета, на заводската линия и отново го напълниха с пюренце, за да може да нахрани друго огладняло детенце.

Бурканчето най-накрая беше щастливо, защото всеки е най-добър, когато върши своята работа.

Споделете новите български приказки!

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on skype
Share on whatsapp
Share on email

Получавайте нови приказки по имейл

Изпратете ни своя приказка

Пишете приказки

Имате ли дарбата да измисляте приказки, когато детето ви иска да разкажете нещо различно? Искате ли да ги споделите с други?

Самоиздател

Обичате да четете книги?

Открийте заглавия от нови автори и купете книга директно от тях, през онлайн книжарницата с кауза на Самоиздател.

„Ще засадим по едно дърво за всяка закупена книга!“

садим по едно дързо за всяка закупена книга

Оставете отзив за тази приказка:

Остави своя отзив за приказката тук:

Go to Top