Всеки може да бъде герой

Всеки може да бъде герой - Детска-приказка

Един идеален морски ден на плажа бе унищожен от крясъци на  непослушни деца. Те разваляха удоволствието, и спокойствието на всички на плажа. Естествено туристите бяха изнервени, родителите бяха изнервени и най много изнервени бяха децата Марина и Бисер. Те все намираха за какво да се карат. Ту тя го засипала с пясък, ту той и намокрил косата…

-Стига сте се карали вече! Вървете си вземете по един сладолед и се разходете малко по плажа! Съберете черупки от миди!- нареди майката на децата с надеждата за малко спокойствие.

Когато стигнаха на близките скали, децата седнаха на камъните и с наслада си изядоха сладоледите. После изхвърлиха опаковките от сладоледа в морето и започнаха да се карат, коя плува по- грациозно, но бързо им омръзна. Марина си намери малко рапанче и радостно заподскача. Бисер и го измъкна от ръцете. Тя се разкрещя и той се разкрещя. Тя го удари, после той нея и се търкулнаха във водата. Изведнъж една голяма вълна връхлетя върху тях. Пенестата , солена вода кипеше. Въртеше децата като малки водорасли и ги завличаше в дълбокото. На брега никой, нищо не видя, а децата изчезнаха в дълбините.

-Марина, отвори очи!- чу  премрялото от ужас, момиче гласа на брат си.

Отвори очи. Удиви се от чудната гледка. Малки рибки плуваха на пасажи и образуваха чудни форми. Разноцветни корали и водорасли създаваха наоколо приказен пейзаж.

-Къде сме,- попита тя. –Я виж, ти си станал русалка.-посочи красивата рибя опашка, която бе заменила краката на брат и. Погледна и към своите крачета. Започна да размахва прелестната  си опашка и да плува радостно наоколо. Радостта не трая дълго. Изведнъж пред тях се появиха четири делфина. Те бяха много разгневени и със строг човешки глас заговориха:

-Елате веднага в двореца на Царя на моретата и океаните. Вие сте опасни вредители и ще бъдете наказани!

-Но ние нищо не сме направили- захлипаха двамата немирници със свити  от страх сърца.

-Много скоро ще разберете какво сте направили.

В това време две странни неща заблещукаха във водата и бързо се приближиха към децата.

-Хванете се за нас и ние ще ви спасим! Това са пазителите на морето и те са ви много ядосани- извикаха странните , блестящи неща.

Децата се хванаха здраво и докато делфините се усетят децата мигом изчезнаха от погледа им.

Намериха се в огромна пещера. Когато се почувстваха в безопасност децата се вгледаха в своите спасители.

-Какво сте вие?

-Не ни ли познахте, ние сме вашите опаковки от сладолед. Тук е нашето тайно царство на ненужните вещи. Вие ще станете наши водачи и заедно ще победим Царя на моретата и океаните.  Запознайте се това е нашия цар Гума. Тук са и братовчедките Джапанка и Сандал, армията от Пластмасови Бутилки и Консервени Кутии.


> Измисляте или пишете приказки? Споделете ги с всички нас!

Децата се озъртаха объркани. Около тях гъмжеше от всякакви боклуци, но те бяха добри и ги приветстваха, и искаха от тях да станат техни водачи. Изведнъж ярък лъч заслепи очите им, но точно тогава Бисер не успя да го види, защото се почесваше по носа и бе затворил очите си. Лъча идваше от едно счупено огледало, което омагьоса Марина. Тя вече не виждаше мръсотията. Всичко беше красиво и блестящо. Царят Гума приближи до Марина и каза:

-Ти ще станеш моя жена и заедно ще управляваме всички морета и океани!

Момичето само се усмихна и се поклони. Бисер гледаше ужасен, но не смееше да се издаде, че не му е подействала магията. Две Джапанка и Сандал увиха момичето в огромен скъсан чаршаф и здраво я завързаха с ръждясала тел.

-Това са царските одежди, царице моя. –Каза царят Гума. Марина отново се усмихна и се поклони.

После завързаха и Бисер в един огромен черен найлон и с още повече ръждясала тел.

-Това е облеклото на главния ни военачалник. Отведете ги в покоите им, а утре ще започнем войната. Всички морета и океани ще бъдат нашиииии! – с такъв патос извика гумата, че се образуваха големи вълни, които залюляха корабите на повърхността на  морето.

Няколко Пластмасови Бутилки заведоха Бисер в една дупка в скалите и го оставиха там през нощта. Въпреки, че беше много изморен, той не можеше и не искаше да заспи. Чудеше се как да спаси себе си и сестра си.  Сети се за малкото рапанче за което се скараха на брега, преди да ги погълне морето. Успя да го скрие в джобчето си. „Вълшебно рапанче, моля те освободи ме!“  Още като си помисли това и найлона и телта изчезнаха. „Сега освободи сестра ми!“, но нищо не стана.

– Аз изпълнявам само едно желание,- чу в ума си гласа на рапанчето.- сестра си трябва сам да я освободиш.

Бисер заплува в тъмната пещера. Някъде, високо над себе си видя бледа светлинка, въпреки, че беше нощ. Плуваше опипвайки наоколо с ръце. Светлината го водеше към тесен отвор в скалите. Промуши се през него и се озова в открито море. Не беше една, а много малки, чудни светлинки.  Различни цветове се преливаха и се сменяха, и се носеха така бавно и плавно около него.

-Какво сте вие? -запита момчето.

-Ние сме медузи. Ние светим през нощта.

-Толкова сте красиви, а приятели  ли сте ми, или врагове?

-Зависи от теб. Ти приятел ли си на Царя на моретата и океаните, или враг?

-Аз имам нужда от неговата помощ, и искам да го предупредя, че е в голяма опасност.

-Следвай ни!

Медузите отведоха момчето до двореца. Сърдитите делфини го поеха на портите и го отведоха при царя. Момчето се учуди, че той е буден по това време.

-Влез момче, – царят на моретата и океаните се държеше много учтиво с момчето и го посрещна като гост. Той беше много умислен и разтревожен.

-Аз ви превърнах в русалки и ви призовах в моето царство за да ви дам урок. Вие сте още малки а замърсявате царството ми от сега. Безброй хора като вас всеки миг изхвърлят отпадъците си в тези прекрасни води. Скоро от райско място, дом на хиляди морски обитатели, ще се превърне в едно голямо сметище. Но знаете ли кое е още по- лошо? Вие не замърсявате само морето, вашите безкрайни кавги замърсяват и вас самите. Аз ви чувам от дълбините и ме боли. Чистата детска душа я превръщате в сметище от обиди и грозни думи. Те раняват сърцата ви и ще ви тежат до края на живота. А вие сте брат и сестра. Трябва да сте си най- близки на този свят. Сестрата и брата са най-голямото богатство, а вие го потъпквате без срам.


> Обичате книги? Открийте нови български автори и заглавия!

Бисер слушаше царя, а сълзите му се търкаляха по бузките, като малки перли.

-Сестра ми е в голяма опасност- хлипаше той. – Боклуците я вземаха в своето царство и я омагьосаха. Утре те ще ви нападнат и ще обявят война. Искат да завладеят всички морета и океани. Аз трябва да спася сестричката ми. Не искам тя да пострада или да остане при тези боклуци.

Царят на моретата и океаните се усмихна.

-Ти си умно момче. Ще спасим Марина и царството ми.

Бързо се сформира морската армия. Делфини, акули и китове наравно пореха морските води. Начело плуваше най- големият делфин и носеше на гърба си момчето. То държеше в ръцете си вълшебното знаме на Царя. Това знаме беше направено от косите на най- голямата му дъщеря, русалката Виктория. То разваляше всички магии и всеки, който се докоснеше до него ставаше добър.

Морската армия стигна до тайната пещера на боклуците. Безброй Пластмасови бутилки и Консервени Кутии започнаха да обстрелват морските войници, но те не отстъпваха, а смело се биеха и продължаваха напред.

Бисер се промъкна незабелязано през тайният отвор в скалите, от където бе избягал.   Пред него застанаха една голяма детска количка и един скъсан чадър готови да го нападнат, но той развя вълшебното знаме. Докосна ги. Те станаха добри и сами се предадоха. После намери сестра си. Тя не го позна, защото беше омагьосана  и започна да вика и да го напада, но той бързо я докосна с вълшебното знаме. Магията бе разрушена. Един голям рак му се притече на помощ и разряза стегнатия чаршаф и ръждивата тел. Марина прегърна своя брат.

-Ти си най- добрия брат!- каза тя и го целуна по бузата.

-Обещавам ти, че вече никога няма да се караме! Толкова много се изплаших, че ще те загубя.

В това време морската армия победи боклуците и ги изнесоха всички от пещерата. Бисер размаха вълшебното знаме и отне всичката злоба от мръсните натрапници. Изпари се желанието им за власт.

-Браво, деца!- Каза Царя на моретата и океаните,- вие открихте братската обич и разбрахте, колко е важно морето да бъде чисто. Свободни сте да се приберете.

В следващия миг Бисер и Марина си стояха пак на плажа до скалите. Пак си бяха същите деца със своите крачета, вместо риби опашки. Много добре си спомняха какво се беше случило. Усмихнаха се един на друг и се прегърнаха. От джобчето на Бисер падна вълшебното рапанче.

-Имаш право на едно желание. Аз моето го използвах.

-Пожелавам си морето да се изчисти от боклуците.

В същият момент на плажа сред хората дойдоха огромни камиони. С някаква вълшебна сила от морето наизскачаха безброй боклуци и напълниха всички камиони до горе. После те изчезнаха, така неочаквано, както се бяха появили.

Когато децата се върнаха при родителите си, никой не бе усетил липсата им и не бе видял камионите. Само всички на плажа останаха много изненадани и доволни, че тези непослушни деца вече не се караха. Те бяха станали много, много добри деца и много се забавляваха заедно.

Споделете новите български приказки!

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on skype
Share on whatsapp
Share on email

Получавайте нови приказки по имейл

Изпратете ни своя приказка

Пишете приказки

Имате ли дарбата да измисляте приказки, когато детето ви иска да разкажете нещо различно? Искате ли да ги споделите с други?

Самоиздател

Обичате да четете книги?

Открийте заглавия от нови автори и купете книга директно от тях, през онлайн книжарницата с кауза на Самоиздател.

„Ще засадим по едно дърво за всяка закупена книга!“

садим по едно дързо за всяка закупена книга

Оставете отзив за тази приказка:

Остави своя отзив за приказката тук:

Go to Top