Имало едно време в Лапландия, страната на дядо Коледа едно врабче, но не обикновено. То работело за белобрадия човек. Летяло от град на град, от село на село, от двор на двор, от къща на къща. Надничало през прозорците и гледало кое дете слуша, научавало какво обича и казвало на дядо Коледа. И така белобрадия старец научавал кое дете е било послушно и приготвял подаръците.

– Мими знае да пее! Иска кукла!

– Вени може да чете и иска колело!

– Ники се учи да пише – иска камион!

– Мони пък знае да смята и мечтае за самолет!

– Весела се учи да готви и желае сервиз за новата си кукла!

– Марио помага на баща си и иска куфар с инструменти! – чуруликало врабчето, а дядо Коледа увивал подаръците и ги надписвал: За Мими, за Вени, за Ники, за Мони, за Весела, за Марио и т.н. Всеки ден врабчето съобщавало имената на послушните деца, а старецът приготвял подаръците… Но от многото работа, дядо Коледа се уморил и станал разсеян.

Врабчето повтаряло, повтаряло, а дядото все забравял нещо и така се случило,че се скарали. Дошла Коледа, а дядото не бил готов с подаръците…

– Къде ли е този врабец? Къде се запиля? – ядосвал се старецът.


> Измисляте или пишете приказки? Споделете ги с всички нас!

А врабчето през това време обикаляло по света да следи за децата и техните желания. Но понеже било обидено на белобрадия старец, му оставяло съобщения… Разсеяният старец разхвърлял листовете и така се объркал, че не знаел за кое дете какво трябва да увие за подарък. Чакал врабчето, а то все не идвало.

– Какво ще правиш сега, изкуфял старец? – ядосвал се на себе си дядото – Къде ти е акъла? Защо се караш с доброто врабче?

– въртял се дядото и кършел ръце…

В това време, врабчето стояло на едно дърво и чуло как едно малко момченце тихо подсмърчало…

– Защо си тъжно, малко юначе? –  попитало птичето.

– Аз си нямам никого. Живея при баба си, която е много болна и не мога да й помогна. Искам да дойде дядо Коледа, да я посипе със снежен прашец, за да оздравее! Толкова слушам и върша всичко, но баба не оздравява… Какво ще правя сега? – и детето се разплакало.

Врабчето не знаело как да го утеши.

– Иди си в къщи моето момче, за това че си послушен и толкова обичаш баба си, ще бъдеш възнаграден! Иди напали огнището и чакай да видиш довечера какво ще стане! Хайде юначе, върви в къщи!

Детето избърсало сълзите си, погалило врабчето и се прибрало при болната си баба. Врабецът полетял към Лапландия. По пътя срещнал старият Елен.

– Елене, приятелю, бързо стягай шейната, повикай на помощ Снежанка и джуджетата, имаме нужда от вас!


> Обичате книги? Открийте нови български автори и заглавия!

Долетяло до къщата на дядо Коледа и какво да види – старецът, зачервил бузи, се върти в кръг и се вайка:

– Какво направих? Защо се скарах с Врабчо? Той толкова ми помагаше…толкова е добър…сега как ще се справя сам?

Къде си мило приятелче, всичко давам, за да ми простиш! Ах, колко съжалявам, че се скарах с теб!

Дожаляло на малкото птиче и то изчуруликало:

– Тук съм, тук съм дядо! Прощавам ти, но искам малко от вълшебният ти прашец! – и врабчето разказало за малкото момче и болната му баба.

– Всичко ще сторя, само ми помогни! Обърках подаръците, не знам кой за кого е!

– Спокойно! Идваме и ние! Дойдоха и джуджетата – обадила се Снежанка.

– И аз съм тук! – засмял се елена и всички се захванали да оправят бъркотията…

Еленът докарал шейната, натоварили подаръците… Дядо Коледа взел от вълшебния прашец и тръгнали да раздават подаръците на децата. Като стигнали до къщичката на детето с болната му баба, дядо Коледа посипал от вълшебния прашец и бабата оздравяла. Детето много се зарадвало, а бабата ги поканила да хапнат сладки, които детето било приготвило.

Врабчето кацнало на рамото на момченцето и казало:

– Честита Коледа, смело юначе! Вземи най-големият подарък от чувала!

И дядо Коледа подал на момчето огромен самолет:

– О-ха-ха! Нека този самолет ти напомня за малкото врабче с добро сърце, което ти помогна.

– Нали на Коледа стават чудеса? – изчуруликало врабчето.
Детето с просълзени очи целунало врабчето.

– Честита Коледа и на теб, мило врабченце!