Представете си, че вървите през гъста гора. Около вас се чуват птици, шумолят листа и някъде наблизо тече река. Може да минете само на няколко метра от тигър и изобщо да не го забележите. Неговите черни ивици се сливат със сенките на дърветата и високата трева, а меките възглавнички на лапите му позволяват да се движи почти безшумно.

Тигърът изглежда силен, могъщ и безстрашен. Той е най-голямата дива котка в света, отличен ловец и умел плувец. Въпреки това днес самият тигър се нуждае от защита.

Международният ден на тигъра се отбелязва всяка година на 29 юли. Той е създаден през 2010 година, когато представители на държавите, в които все още живеят диви тигри, се събират, за да решат как да ги спасят от изчезване. Целта на празника е хората по света да научат повече за тигрите, за техните гори и за опасностите, които ги заплашват.

Най-голямата дива котка на Земята

Тигрите живеят единствено в Азия. Техните домове могат да бъдат много различни – гъсти тропически гори, студени заснежени области, тревисти равнини, блата и мангрови гори край морето.

Най-едрите тигри могат да бъдат дълги около три метра заедно с опашката. Те имат мощни челюсти, здрави лапи и прибиращи се остри нокти. Тигърът обаче не разчита само на силата си. Той се приближава към плячката предпазливо, прикрива се и изчаква подходящия момент.

За разлика от лъвовете, които често живеят в групи, повечето тигри прекарват живота си сами. Всеки възрастен тигър се движи в голяма територия, в която трябва да има достатъчно вода, места за укриване и животни, с които да се храни. Майката живее с малките си, докато те пораснат и се научат сами да ловуват и да оцеляват.

Тигрите са и прекрасни плувци. Те могат да пресичат реки, да влизат във водата, за да се разхладят, и понякога изминават големи разстояния с плуване. Това ги отличава от много други представители на семейство Котки.

Ивиците са личната карта на тигъра

Няма два тигъра с напълно еднакви ивици. Шарката на всеки тигър е неповторима, подобно на отпечатъците на човешките пръсти. Затова учените използват снимки от скрити камери, за да разпознават отделните животни и да следят къде се движат.

Ивиците не се намират само върху козината. Под нея кожата на тигъра също е на ивици.

В гората оранжевият цвят не изпъква толкова силно, колкото ни се струва. Много от животните, които тигърът преследва, не различават цветовете по същия начин като хората. За тях оранжевата козина и черните линии се сливат с тревата, дърветата, светлината и сенките.

Съществуват ли наистина бели тигри?

Да, съществуват бели тигри, но те не са отделен вид и не живеят в снежни страни. Белият тигър обикновено е бенгалски тигър, роден с рядка генетична особеност, наречена левцизъм. Заради нея козината му е бяла или кремава, а ивиците остават тъмни.

Белият тигър не е албинос. Той има ивици и обикновено сини очи, докато при истинския албинизъм липсва пигмент почти изцяло.

В природата бялата козина може да бъде пречка, защото животното се забелязва по-лесно и по-трудно се прикрива. Белите тигри, които виждаме днес, почти винаги са родени в плен.

За да получават повече бели малки, някои развъдници събират за размножаване близкородствени животни, носещи редкия ген. Това може да доведе до изкривявания на костите, проблеми със зрението, увреждания на органите и по-слаба имунна система. Затова раждането на още бели тигри за изложби и снимки не спасява дивите тигри. Често то служи най-вече за привличане на посетители и печелене на пари.

Истинската защита на тигъра не се измерва с броя на необичайно оцветените животни в клетки. Тя означава да се пазят дивите тигри и местата, в които те живеят свободно.

Имало ли е саблезъби тигри?

В книги, филми и детски играчки често срещаме израза „саблезъб тигър“. Това древно животно наистина е съществувало, но всъщност не е било тигър.

По-точно е да го наричаме саблезъба котка. Най-известният представител е смилодонът, който е имал два огромни, извити горни кучешки зъба. Те приличали на саби и при някои видове достигали дължина от около 28 сантиметра.

Смилодоните живеели в Северна и Южна Америка и ловували едри животни като бизони, коне и млади мамути. Те принадлежали към семейство Котки, но били отделен клон и не са преки предци на съвременния тигър.

Саблезъбите котки изчезнали преди приблизително 10–12 хиляди години, към края на ледниковата епоха. Учените все още изследват точните причини. Вероятно значение са имали промените в климата, изчезването на голяма част от плячката им и човешкият лов.

Тяхната история ни напомня нещо важно: дори голямо, силно и опасно животно може да изчезне завинаги, когато природата около него се промени и то вече няма достатъчно храна и пространство.

Защо днешните тигри са застрашени?

В природата са останали приблизително 5574 тигъра. Броят им не може да бъде определен напълно точно, защото животните живеят на огромни, труднодостъпни места. В някои държави популациите постепенно се възстановяват, а в части от Югоизточна Азия продължават да намаляват. Тигърът остава застрашен вид.

Една от големите опасности е унищожаването на неговия дом. Горите се изсичат, през тях се строят пътища, селища и земеделски площи. Понякога остава гора, но тя е разделена на малки парчета, между които тигрите не могат безопасно да преминават.

Когато тигърът изгуби територията и плячката си, той може да се приближи до селища и домашни животни. Тогава възникват конфликти с хората. Затова природозащитниците създават защитени територии и зелени коридори, по които тигрите могат да се придвижват между различни гори.

Друга тежка заплаха е бракониерството. Тигри се убиват незаконно заради кожата, костите, зъбите, ноктите и други части на тялото им. Те се продават като украшения, знаци на богатство или средства в недоказани лечебни практики. Загубата на един тигър може да засегне цялата популация. Когато бъде убита майка, малките ѝ обикновено не могат да оцелеят сами.

Защо тигърът е важен за цялата гора?

Тигърът стои на върха на хранителната верига. Като хищник той помага броят на тревопасните животни да остане в естествени граници. Когато те станат прекалено много, могат да унищожат младите дървета и големи части от растителността.

Затова защитата на тигъра всъщност защитава много повече от един животински вид. За да може тигърът да живее, трябва да има голяма и здрава гора, чиста вода, достатъчно плячка и безопасни места за отглеждане на малките. В същата гора живеят птици, насекоми, растения и стотици други животни.

Опазването на тигровите местообитания помага и на хората, защото горите съхраняват вода, произвеждат кислород, предпазват почвата и влияят върху климата.

Какво се крие зад снимката с тигър?

На някои туристически места посетителите могат да погалят тигър, да го прегърнат, да държат малко тигърче или да си направят снимка до възрастно животно. На снимката тигърът може да изглежда спокоен и кротък. Това обаче не означава, че е щастлив или че е станал домашно животно.

Тигърът е див хищник. За да стои неподвижно сред непознати хора часове наред, поведението му често е било пречупено. Организации за защита на животните предупреждават, че някои големи котки, използвани за туристически снимки, могат да бъдат силно упоявани. При други покорството се постига чрез продължително затваряне, наказания, глад, удари, страх и пълно изтощение.

Разследване на места за снимки с тигри в Тайланд установява, че някои малки са отделяни от майките си само две или три седмици след раждането. След това са подавани от човек на човек стотици пъти дневно. Наблюдавани са животни, държани в малки бетонни клетки, наказвани чрез болка и страх и показващи признаци на силен стрес, например постоянно обикаляне в кръг или хапане на собствената опашка.

Когато турист плати за такава снимка, парите му помагат този начин на използване на животните да продължи. След като малките тигърчета пораснат и станат прекалено опасни за прегръщане, често са заменяни с нови бебета. Така възрастните животни остават затворени, продават се или могат да попаднат в незаконната търговия.

Затова едно от най-важните послания на Международния ден на тигъра е:

Не се снимай, не гали и не храни тигър на място, което позволява пряк контакт с туристи.

Истинските спасителни центрове не развъждат постоянно малки за снимки, не карат дивите животни да изпълняват номера и не позволяват на посетителите да ги прегръщат. В тях животните се наблюдават от безопасно разстояние, а нуждите им са по-важни от забавлението на хората.

Как изглежда истинската грижа за тигъра?

Да обичаме тигрите не означава да ги държим близо до себе си. Означава да им дадем възможност да бъдат това, което са – диви животни.

Можем да им помогнем, като не посещаваме места, които предлагат снимки, хранене и прегръдки с диви котки; като не купуваме предмети, направени от части на диви животни; като използваме разумно хартията и природните ресурси; като подкрепяме защитени територии и истински спасителни организации; като разказваме на други хора какво се крие зад привидно забавните снимки.

Тигърът ни учи, че силата не прави никого неуязвим. Едно животно може да има огромни лапи, остри зъби и могъщ рев, а въпреки това да не може само да се защити от бракониерите, клетките и унищожаването на своя дом.

Понякога най-голямата добрина към дивото животно е да не го докосваме, да не го превръщаме в забавление и да му оставим достатъчно място да живее свободно.

Как да постъпим, когато посещаваме зоопарк?

Не всеки зоопарк полага еднакво добра грижа за животните. Някои зоопаркове участват в програми за опазване на застрашени видове, грижат се за ранени или конфискувани животни и помагат на учените да научат повече за тях. На други места животните се държат предимно за забавление и привличане на посетители.

Затова, когато посещаваме зоопарк, е важно не само да разглеждаме животните, а и да обръщаме внимание как живеят те.

Тигърът трябва да разполага с достатъчно пространство, места, където да се скрие от посетителите, сянка, вода, растителност и предмети, които му позволяват да изследва, да души, да се катери и да проявява естественото си поведение. Добрата среда не трябва да бъде само празна бетонна клетка, в която животното няма какво да прави.

Ако тигърът постоянно обикаля по една и съща пътека, люлее глава, хапе решетките или извършва едни и същи движения отново и отново, това може да е признак на скука, стрес или неподходящи условия. Посетителите не могат сами да определят със сигурност причината, но могат да попитат служителите как се грижат за животното и дали има възможност да се оттегли на спокойно място.

По време на посещението трябва да спазваме няколко важни правила:

Не чукай по стъклото и не викай на животното. Силният шум може да го изплаши или раздразни.

Не хвърляй храна в заграждението. Храната на животните се определя от специалисти, а неподходящото лакомство може да ги разболее.

Не се опитвай да привлечеш вниманието им с предмети, светкавица или резки движения. Животното не е длъжно да ни гледа, да се приближава или да ни забавлява.

Не преминавай през огради и не подавай ръка през решетките. Дори животно, което изглежда спокойно, остава диво и може да реагира неочаквано.

Не участвай в срещи, при които посетителите галят, прегръщат, хранят или държат диви животни. Особено тревожно е, когато хората могат да докосват малки тигърчета, да ги разнасят на ръце или да се снимат до неподвижен възрастен тигър.

Наблюдавай тихо и от разстояние. Най-уважителният посетител е този, който позволява на животното да се храни, да спи, да играе или да се скрие, без да го безпокои.

Можем да проверим дали зоопаркът обяснява откъде са дошли животните, участва ли в програми за опазване на видовете и какви грижи полагат ветеринарите и гледачите. Добър знак е, когато служителите говорят не само за това колко интересен е тигърът, а и за опасностите пред дивите тигри и за начините, по които можем да им помогнем.

Ако видим ранено животно, опасно поведение на посетители, отворена ограда или човек, който хвърля храна, трябва веднага да съобщим на служител на зоопарка. Не бива сами да се приближаваме или да се опитваме да помогнем на животното.

Посещението в зоопарка може да ни научи да уважаваме дивите животни, стига да помним, че те не са играчки и актьори. Тяхното спокойствие и здраве винаги трябва да бъдат по-важни от желанието ни да ги видим отблизо или да получим интересна снимка.

Мисии за добрини

Използвай листите си за рисуване само от едната страна, за да спестиш хартия. 

Направи малка изложба у дома или в детската градина на тема „Защо тигърът е важен за природата?“.

Покани семейството или приятелите си да разгледат изложбата и им разкажи един интересен факт за тигрите.