(Аудио приказка)

2-4 години

Мечо и Лампичката били най-добри приятели. Преди време Мечо намерил Лампичката да виси самотна на един клон в гората. Някакви хора я били забравили там и от тогава тя все си мечтаела да си намери нови приятели и да им помага със светлината си. За това и толкова се зарадвала като срещнала Мечо. От тогава били неразделни.

И тази сутрин като всяка сутрин Мечо и Лампичката излезли да се разходят из гората. Вървели, вървели, вървели и нещеш ли пред себе си видели дълбока дупка, а от вътре се чувало:

  • Помощ, помощ! Помогнете ми!

Мечо надникнал да види какво става, но нищо не видял, защото било много тъмно. Лампичката му се притекла на помощ, светнала и тогава забелязали едно Мишле да обикаля по дъното в кръг и да пищи: 

  • Помощ, помощ! Извадете ме от тука!
  • Дръж се Мишленце! Ще измислим нещо! – казал Мечо и тръгнали двамата с Лампичката да търсят въже. Въже не намерили, но пък открили една върба, която им дала един от нейните дълги, тънки и гъвкави клони. Спуснали го в дупката и Мишлето се покатерило по него.
  • Благодаря ви, благодаря ви, че ме спасихте! Как да ви се отплатя?
  • Е, какво пък толкова, всеки би го сторил. – казала Лампичката.
  • Сетих се! Мога да ви заведа да разгледате чудната пещера!
  • Чудна пещера ли? Че какво толкова може да и е чудното на една пещера? – попитал Мечо.
  • Чудната пещера се нарича чудна, защото е чудно красива! Толкова чудно красива пещера никога не сте виждали! Също така разправят, че на дъното ѝ са скрити всички съкровища на земята и ако сте късметлии дори ще може да ги разгледате. Ноо, това дали е така аз не знам, защото вътре живее едно котенце и нали разбирате….не обичам да влизам. Хи-хи. Но мога да ви заведа ако искате!
  • Ами да вървим, звучи интересно – казала Лампичката


> Измисляте или пишете приказки? Споделете ги с всички нас!

Тръгнало Мишлето, а Мечо и Лампичката подир него. Вървели, вървели, вървели. През горички и полянки, през рекички и ливади. Най-сетне стигнали една грамадна скала, а в нея зеел входа на пещерата. 

  • Аз съм до тук приятели! – изцвърчало Мишлето и хукнало на обратно. Мечо и Лампичката влезли в пещерата, а там тъмно като нощ. Нищо не се виждало. Лампичката светнала и тогава и двамата ахнали:
  • Еххх, това наистна е най-чудно красивата пещера, която сме виждали! 

По стените ѝ течали тънки поточета, покрай тях се ширели полянки от зелен мъх. На тавана грееели кристали най-различни – сини, жълти, червени, пенбени. А по земята – фин бял пясък блестял като слънце. Ихали, ахали, зяпали Мечо и Лампичката и лека полека влизали навътре в пещерата. Скоро краят ѝ почнал да се вижда, само че там вместо съкровища лежало единствено едно малко Котенце, свито на кълбо и спяло. Като чуло, че някой приближава Котенцето скокнало, затичало се към тях и попитало:

  • Кои сте вие и какво дирите тука?
  • Здрасти Котенце. Аз съм Мечо, това е Лампичката. Мишлето ни доведе да гледаме някакви съкровища, но така като гледам само ти си тука.
  • Ахамм. Значи, първо – аз не съм котенце. Аз съм тигър. И второ…. – но Котенцето не могло да продължи, защото Мечо и Лампичката прихнали да се смеят.
  • Хахахаха тигър бил, чу ли го? Хахахаха какъв тигър си ти?! Хахахах
  • Тигър съм ви казвам! – изръмжало Котенцето и се наежило срещу тях, а така станало още по-смешно и Мечо и Лампичката вече се търкаляли по земята от смях. Като се насмяли и успокоили Мечо казал:
  • Добре де, добре. Щом настояваш ще ти казваме, че си тигър.
  • Така е много по-добре. Нека тогава вие да сте късметлиите днес, на които ще покажа съкровищата. Тук са събрани всички съкровища на земята и аз съм техният пазител! Вървете след мен.

Като казало това Котенцето се завъртяло и тръгнало към края на пещерата с вирнат нос. Мечо и Лампичката се спогледали, подсмихнали се под мустак, вдигнали рамене и тръгнали след него. Като стигнало до края на пещерата Котенцето се изправило на задните си лапи, предните опряло в стената върху два стърчащи камъка – един син и един зелен и хоп! Стената се разтворила пред тях, а от другата страна зейнала още по-голяма пещера пълна със всякакви съкровища.


> Обичате книги? Открийте нови български автори и заглавия!

  • Ехааа! – извикали Мечо и Лампичката. Тук наистина са събрани всички съкровища на земята!
  • Но как така! – зачудил се Мечо – са ги поверили на едно нищо и никакво Котенце да ги пази!
  • Охх, нали ви казах вече! Аз не съм никакво Котенце, аз съм Т -И-Г-Ъ-Р. И то не какъв да е тигър, а тигър с магически способности.
  • Магически способности ли? Какви магически способности имаш? – попитала Лампичката – покажи ни нещо.
  • Добре. Ето вижте. – казало Котенцето, завъртяло се три пъти около себе си и пуф! Изчезнало.
  • А! Какво стана?! Къде изчезна?
  • Къде отиде?
  • Никъде! Просто изчезна!
  • Но как така?!

Докато се чудели и маели Мечо и Лампичката какво е станало пуф! И Котенцето пак се появило пред тях.

  • Ето видяхте ли, мога да ставам невидим. Мога да се появявам и изчезвам когато и където си поискам.
  • Ехааа, това е супер. Какво друго можеш?
  • Ето вижте. – казало Котенцето и пак се завъртяло три пъти около себе си, подскочило високо нагоре и като се приземило вече не било котенце, а огромен, грамадански тигър.
  • Яяяя, ама ти наистина си тигър – извикал Мечо – и то какъв!
  • Ами нали това ви разправям и аз през цялото време. Хайде, да влизаме при съкровищата. И да не сте си помислили да вземете нещо, че лошо ви се пише.
  • Ха, че за какво са ни притрябвали на нас някакви съкровища.

Влезли вътре и почнали да разглеждат. А там всякакви джунджурии и шуротии от цял свят събирани. От лъскави по-лъскави, от скъпоценни по-скъпоценни и от златни по-златни. Гледали, разглеждали, гледали, разглеждали. По някое време им омръзнало и решили да си ходят.

  • Тигре, ще си тръгваме вече, омръзнаха ни тия съкровища, а и огладняхме. Благодарим ти, че ни ги показа.
  • И аз ви благодаря. Всъщност ми беше много забавно с вас. Нека да ви направя по един подарък преди да тръгнете. Мечо, тази вълшебна пръчка е за теб.
  • Вълшебна пръчка ли, че какво ще я правя аз тази вълшебна пръчка?
  • Тази вълшебна пръчка може да става толкова голяма, колкото ти е необходима. Само трябва да ѝ кажеш “пръчке порасни” и тя ще стане два пъти по-голяма, отколкото е била преди това. Ако искаш отново да се смали, просто ѝ кажи “пръчке смали се”.
  • Ей,че то това може да е много полезно, ще мога да бера круши от високо, да ловя риба на далече. Благодаря ти!
  • Лампичке, за теб имам този вълшебен парцал. Когато се избършеш с него ще почнеш да светиш два пъти по-силно и ще осветяваш пътя два пъти по-надалече.
  • Еха, благодаря ти, това е много полезно.

Тръгнали Мечо и Лампичката да се прибират и нямали търпение да разкажат на всички за котенцето, което ставало тигър, за всички съкровища на земята и за вълшебните си подаръци. Само че, тигърът забравил да им каже, че вълшебните им подаръци ще бъдат вълшебни, само когато никой освен тях не ги гледа. И така, никой не повярвал на Мечо и Лампичката за приключенията им в чудната пещера.