Мечо и Лампичката в чудната пещера

Мечо - Детски приказки - Виктория Петрова

(Аудио приказка)

2-4 години

Мечо и Лампичката били най-добри приятели. Преди време Мечо намерил Лампичката да виси самотна на един клон в гората. Някакви хора я били забравили там и от тогава тя все си мечтаела да си намери нови приятели и да им помага със светлината си. За това и толкова се зарадвала като срещнала Мечо. От тогава били неразделни.

И тази сутрин като всяка сутрин Мечо и Лампичката излезли да се разходят из гората. Вървели, вървели, вървели и нещеш ли пред себе си видели дълбока дупка, а от вътре се чувало:

  • Помощ, помощ! Помогнете ми!

Мечо надникнал да види какво става, но нищо не видял, защото било много тъмно. Лампичката му се притекла на помощ, светнала и тогава забелязали едно Мишле да обикаля по дъното в кръг и да пищи: 

  • Помощ, помощ! Извадете ме от тука!
  • Дръж се Мишленце! Ще измислим нещо! – казал Мечо и тръгнали двамата с Лампичката да търсят въже. Въже не намерили, но пък открили една върба, която им дала един от нейните дълги, тънки и гъвкави клони. Спуснали го в дупката и Мишлето се покатерило по него.
  • Благодаря ви, благодаря ви, че ме спасихте! Как да ви се отплатя?
  • Е, какво пък толкова, всеки би го сторил. – казала Лампичката.
  • Сетих се! Мога да ви заведа да разгледате чудната пещера!
  • Чудна пещера ли? Че какво толкова може да и е чудното на една пещера? – попитал Мечо.
  • Чудната пещера се нарича чудна, защото е чудно красива! Толкова чудно красива пещера никога не сте виждали! Също така разправят, че на дъното ѝ са скрити всички съкровища на земята и ако сте късметлии дори ще може да ги разгледате. Ноо, това дали е така аз не знам, защото вътре живее едно котенце и нали разбирате….не обичам да влизам. Хи-хи. Но мога да ви заведа ако искате!
  • Ами да вървим, звучи интересно – казала Лампичката


> Измисляте или пишете приказки? Споделете ги с всички нас!

Тръгнало Мишлето, а Мечо и Лампичката подир него. Вървели, вървели, вървели. През горички и полянки, през рекички и ливади. Най-сетне стигнали една грамадна скала, а в нея зеел входа на пещерата. 

  • Аз съм до тук приятели! – изцвърчало Мишлето и хукнало на обратно. Мечо и Лампичката влезли в пещерата, а там тъмно като нощ. Нищо не се виждало. Лампичката светнала и тогава и двамата ахнали:
  • Еххх, това наистна е най-чудно красивата пещера, която сме виждали! 

По стените ѝ течали тънки поточета, покрай тях се ширели полянки от зелен мъх. На тавана грееели кристали най-различни – сини, жълти, червени, пенбени. А по земята – фин бял пясък блестял като слънце. Ихали, ахали, зяпали Мечо и Лампичката и лека полека влизали навътре в пещерата. Скоро краят ѝ почнал да се вижда, само че там вместо съкровища лежало единствено едно малко Котенце, свито на кълбо и спяло. Като чуло, че някой приближава Котенцето скокнало, затичало се към тях и попитало:

  • Кои сте вие и какво дирите тука?
  • Здрасти Котенце. Аз съм Мечо, това е Лампичката. Мишлето ни доведе да гледаме някакви съкровища, но така като гледам само ти си тука.
  • Ахамм. Значи, първо – аз не съм котенце. Аз съм тигър. И второ…. – но Котенцето не могло да продължи, защото Мечо и Лампичката прихнали да се смеят.
  • Хахахаха тигър бил, чу ли го? Хахахаха какъв тигър си ти?! Хахахах
  • Тигър съм ви казвам! – изръмжало Котенцето и се наежило срещу тях, а така станало още по-смешно и Мечо и Лампичката вече се търкаляли по земята от смях. Като се насмяли и успокоили Мечо казал:
  • Добре де, добре. Щом настояваш ще ти казваме, че си тигър.
  • Така е много по-добре. Нека тогава вие да сте късметлиите днес, на които ще покажа съкровищата. Тук са събрани всички съкровища на земята и аз съм техният пазител! Вървете след мен.

Като казало това Котенцето се завъртяло и тръгнало към края на пещерата с вирнат нос. Мечо и Лампичката се спогледали, подсмихнали се под мустак, вдигнали рамене и тръгнали след него. Като стигнало до края на пещерата Котенцето се изправило на задните си лапи, предните опряло в стената върху два стърчащи камъка – един син и един зелен и хоп! Стената се разтворила пред тях, а от другата страна зейнала още по-голяма пещера пълна със всякакви съкровища.


> Обичате книги? Открийте нови български автори и заглавия!

  • Ехааа! – извикали Мечо и Лампичката. Тук наистина са събрани всички съкровища на земята!
  • Но как така! – зачудил се Мечо – са ги поверили на едно нищо и никакво Котенце да ги пази!
  • Охх, нали ви казах вече! Аз не съм никакво Котенце, аз съм Т -И-Г-Ъ-Р. И то не какъв да е тигър, а тигър с магически способности.
  • Магически способности ли? Какви магически способности имаш? – попитала Лампичката – покажи ни нещо.
  • Добре. Ето вижте. – казало Котенцето, завъртяло се три пъти около себе си и пуф! Изчезнало.
  • А! Какво стана?! Къде изчезна?
  • Къде отиде?
  • Никъде! Просто изчезна!
  • Но как така?!

Докато се чудели и маели Мечо и Лампичката какво е станало пуф! И Котенцето пак се появило пред тях.

  • Ето видяхте ли, мога да ставам невидим. Мога да се появявам и изчезвам когато и където си поискам.
  • Ехааа, това е супер. Какво друго можеш?
  • Ето вижте. – казало Котенцето и пак се завъртяло три пъти около себе си, подскочило високо нагоре и като се приземило вече не било котенце, а огромен, грамадански тигър.
  • Яяяя, ама ти наистина си тигър – извикал Мечо – и то какъв!
  • Ами нали това ви разправям и аз през цялото време. Хайде, да влизаме при съкровищата. И да не сте си помислили да вземете нещо, че лошо ви се пише.
  • Ха, че за какво са ни притрябвали на нас някакви съкровища.

Влезли вътре и почнали да разглеждат. А там всякакви джунджурии и шуротии от цял свят събирани. От лъскави по-лъскави, от скъпоценни по-скъпоценни и от златни по-златни. Гледали, разглеждали, гледали, разглеждали. По някое време им омръзнало и решили да си ходят.

  • Тигре, ще си тръгваме вече, омръзнаха ни тия съкровища, а и огладняхме. Благодарим ти, че ни ги показа.
  • И аз ви благодаря. Всъщност ми беше много забавно с вас. Нека да ви направя по един подарък преди да тръгнете. Мечо, тази вълшебна пръчка е за теб.
  • Вълшебна пръчка ли, че какво ще я правя аз тази вълшебна пръчка?
  • Тази вълшебна пръчка може да става толкова голяма, колкото ти е необходима. Само трябва да ѝ кажеш “пръчке порасни” и тя ще стане два пъти по-голяма, отколкото е била преди това. Ако искаш отново да се смали, просто ѝ кажи “пръчке смали се”.
  • Ей,че то това може да е много полезно, ще мога да бера круши от високо, да ловя риба на далече. Благодаря ти!
  • Лампичке, за теб имам този вълшебен парцал. Когато се избършеш с него ще почнеш да светиш два пъти по-силно и ще осветяваш пътя два пъти по-надалече.
  • Еха, благодаря ти, това е много полезно.

Тръгнали Мечо и Лампичката да се прибират и нямали търпение да разкажат на всички за котенцето, което ставало тигър, за всички съкровища на земята и за вълшебните си подаръци. Само че, тигърът забравил да им каже, че вълшебните им подаръци ще бъдат вълшебни, само когато никой освен тях не ги гледа. И така, никой не повярвал на Мечо и Лампичката за приключенията им в чудната пещера.

Споделете новите български приказки!

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on skype
Share on whatsapp
Share on email

Получавайте нови приказки по имейл

Изпратете ни своя приказка

Пишете приказки

Имате ли дарбата да измисляте приказки, когато детето ви иска да разкажете нещо различно? Искате ли да ги споделите с други?

Самоиздател

Обичате да четете книги?

Открийте заглавия от нови автори и купете книга директно от тях, през онлайн книжарницата с кауза на Самоиздател.

„Ще засадим по едно дърво за всяка закупена книга!“

садим по едно дързо за всяка закупена книга

Оставете отзив за тази приказка:

Остави своя отзив за приказката тук:

Go to Top