Разглезената Янка

Разглезената Янка - детска приказка

(Аудио приказка)

6+ години

Янка била родена под щастлива звезда ще кажат някои. Семейството ѝ било средно богато и живеели в скромно охолство. От пеленаче още Янка била претрупана с дарове, нужни и ненужни – кукли, дрехи, обуща, че дори и нова къща. 

Колкото повече неща ѝ подарявали, толкова по-бързо ѝ омръзвали и почвала тогава Янка да вие и реве с глас, пронизващ върховете на небето и дори ядрата на земята. Реве ли реве Янка, а майка ѝ в чудо се вижда и не знае вече коя играчка по-напред да извади. Показва една, Янка я блъска и пищи, показва друга – Янка си скубе косите и реве като пронизан звяр. Чак като извади майка ѝ чисто нова кукла, която Янка никога не била виждала, детето се успокоявало и се заигравало. Но след няма и половин час пак се почва с рев и сополи – скучно ѝ е на наша Янка иска друга кукла, нова. Цяла стая вече с играчки били напълнили Янкините баща и майка, но мир и покой у дома си не виждали. 

Растяла тъй Янка задоволена и презадоволена. Слон да поиска, баща ѝ ще притича да ѝ го купи. С крак само да тропне и на пазара за играчки се мигом озовавала и пълнела до насита кошницата си с нови и нови, и нови еднодневни играчки. 

Янка много обичала и да си похапва. Но не какво да е! Трябвало само от най-узрелите и сладки плодове с перфектна форма и блясък да ѝ се сервират. Манджите да са току-що сготвени, сипани в кристална паница и украсени с най-причудливи фигурки от парченца зеленчуци и листа разни. Супите и яхниите трябвало да са със строго определена температура от 36 градуса и половина, иначе Янка не ги близвала, а картофите, ако не били нарязани като звездички и то еднакви по размер, хич да не ѝ ги носели!

Повече от това да похапва, Янка обичала да се гизди с нови дрехи. Ама и те като куклите бързо ѝ омръзвали. Някои ги обличала по един път и ги захвърляла. Освен с кукли, у тях имало и стая пълна до горе с дрехите на Янка. 

Всичко си имала Янка, само дето тежка буца и била заседнала в сърцето. С всяка нова дреха и играчка буцата олеквала за кратко, но после с нова сила се връщала и засядала в Янкиното сърце. Трудно ѝ било на Янка с тая буца да се разхожда и играе. Нямало доктор по света дето да даде обяснение, трябвало някаква зла магия да е. 


> Измисляте или пишете приказки? Споделете ги с всички нас!

Една заран, разхождала се наша Янка из пазара и се чудела каква нова кукла да си купи, че нали ги имала вече всичките. Зяпала ту една сергия, ту друга, но нищо не и хващало окото. Тежестта в сърцето ѝ ставала все по непосилна и Янка пъхтяла и сумтяла като впрегнат вол. Намусила се Янка и тъкмо да захленчи на майка си на друг пазар да я води, нещо в края на уличката приковало погледа ѝ. Приближила се Янка да види по-добре двете дрипави момичета, едното на годините на Янка, а другото по-дребно. Двете седели в прахта на земята, дребното ревяло тъжно, а другото го прегръщало и нещо го успокоявало. Спряла до тях Янка да може да ги чува какво си говорят и притихнала. 

“Не плачи!” казвало тъкмо голямото момиче. “Ще ти дам моята кукла!”

“Но как така!” не спирало да хлипа другото. “Ти нямаш друга! С какво ще си играеш??”

“Не ме мисли мен! Аз мога и с камъни да си играя, и с пръчки, и с треволяци!” радостно извикало детето и се завъртяло в пирует, сякаш да прибави още повече тежест на думите си.”Мога и да си ушия кукла от стари парцали, да я напълня с пясък, да и сложа стари копчета за очи! Знаеш ли колко хубава ще стане! Ето вземи сега тази и не плачи!” 

Като казало това, веселото добродушно момиче бутнало проскубаната си кукла в ръцете на мъничето, поклонило се и се изгубило с подскоци из тълпата на пазара. 

Янка, впечатлена от видяното, стояла безмълвно и гледала в една точка пред себе си. 

“Хайде Янке! Да тръгваме какво се закова тука!” Подвикнала майка ѝ и почнала да я дърпа за ръката. 

Янка обаче не помръдвала и все така втренчено гледала малкото момиче пред нея, което гушкало куклата, но продължавало да реве. 

“Чудна работа”, мислела си Янка, докато думите на майка ѝ минавали като вятър покрай ушите ѝ. “Нима не всички деца имат каквото си поискат като мен? Как е възможно да има деца само с една кукла и то такава мръсна и грозна??” 

Янка никога досега не била виждала бедни деца. Нейните приятелки били все от знатни, прилично богати семейства. Където и да отидели, били заобиколени от внимание, удобства, че дори и разкош. Само да щракнели с пръсти и каквото си поискали, се появявало пред тях. Янка си мислела, че всички деца по света живеят така. 

Размърдала се Янка и се приближила до ревящото дете. “Защо плачеш още?”

Мъничето вдигнало нагоре големите си насълзени очи, обърсало с опакото на ръката си висящите до брадата му сополи и тихичко казало:

“Довечера няма какво да ям…ще ми купите ли храна моля?”

Янка зинала от почуда. Как било възможно това! Дете и да няма какво да яде!

“С кого живееш? Как, как така няма какво да ядеш?” развълнувано запелтечила Янка.

“Само баба си имам” отвърнало мъничето. “Но тя е много стара, не може да работи. Понякога аз трябва да работя, за да има какво да сложим на масата или чакаме на други хора да ни подхвърлят нещо.” 

“Ти да работиш!??” Все по-изумено и дори възмутено възкликнала Янка. “Но, какво работиш ти, ти си толкова малка?”

“Сглобявам кукли и други играчки.  Виждаш ли тия всички кукли по сергиите?” попитало детето и посочило с ръка към безкрайния пазар. “Повечето аз и други деца като мен сме ги сглобявали. Кака Блага пък, дето ми подари куклата си, шие дрехи за малки и големи. Твоето сако тя го е шила, виждаш ли двете точици избродирани с конец от долната страна на ръкава ти? Тя слага такива по всички дрехи дето е шила да си знае, че е тя.”


> Обичате книги? Открийте нови български автори и заглавия!

Сърцето на Янка затуптяло бясно. Сетила се как нейната маса е винаги отрупана с какви ли не гозби. Сетила се, и срамно ѝ станало как все придиряла и туй нещяла, онуй не харесвала и накрая цели тенджери с храна отивали на боклука, щото даже и кучето не смогвало да ги дояде. Сетила се още Янка, че цяла стая пълна до горе има с кукли и играчки дето играе с тях по половин час и после ги захвърля непотребни да събират прах и плесен. И още, че цяла стая има пълна с дрехи дето по веднъж е само обличала. 

“Довечера няма какво да ям…ще ми купите ли храна?” повторило малкото момиче и прекъснало бушуващите мисли на Янка.

“Да, разбира се!”

“Мамо! Не искам нова кукла! Нека купим храна на момичето вместо това.”

Янкината майка смаяно погледнала щерка си и чак не можела да повярва това де го чува. Изгледала я из под вежди и за по сигурно я питала:

“Не щеш нова кукла?”

“Не искам!” още по-натъртено отвърнала Янка. “Не искам нови играчки повече, нито пък дрехи, от които нямам нужда! Искам всичко излишно да подарим на децата, които нищичко си нямат!”

Като казала това, чул се някакъв силен пукот и затреперала земята изпод краката на Янка. След като се успокоило всичко Янка усетила някакъв нов живец в сърцето си. Някак си по-меко станало и по-леко. По-леко! 

“Ехаа!” Янка изумена ахнала, а очите и щяли да паднат от почуда  – сърцето и изведнъж олекнало като перце! Станало и толкова приятно едно хвърковато!

Почнала да подскача Янка, да тича и да беснее. Магията била развалена, а магьосницата тайничко и доволно се подсмихвала през очите на Блага и бродирала малки точици на още един ръкав.

Споделете новите български приказки!

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on skype
Share on whatsapp
Share on email

Получавайте нови приказки по имейл

Изпратете ни своя приказка

Пишете приказки

Имате ли дарбата да измисляте приказки, когато детето ви иска да разкажете нещо различно? Искате ли да ги споделите с други?

Самоиздател

Обичате да четете книги?

Открийте заглавия от нови автори и купете книга директно от тях, през онлайн книжарницата с кауза на Самоиздател.

„Ще засадим по едно дърво за всяка закупена книга!“

садим по едно дързо за всяка закупена книга

Оставете отзив за тази приказка:

Остави своя отзив за приказката тук:

Go to Top